На днешната дата, преди 20 години от този свят си отива големият български актьор Андрей Чапразов. Той умира от карцином на белия дроб на 23 август 1999 г. в София.
Андрей Чапразов е роден на 16 февруари 1920 г. в град Оряхово. Никой тогава дори не предполагал, че това име, редом с тези на патриарха на българската духова музика Дико Илиев и на художника по съвременен текстил /и сътрудник на Пиер Карден/ проф.Марин Върбанов ще станат след време емблема на крайдунавския град.
Днес в Оряхово името на големия български актьор Андрей Чапразов носи най-личната централна улица, където се намира и сградата на общинската администрация.
Малцина знаят, че създателят на радиотеатъра като жанр у нас е потомък на знатен род. Майка му Сетка е родом от Тетевен и е внучка на чорбаджи Петко Страшника, който пък е прототип на Ботевия героя Чавдар войвода в поемата “Хайдути”.
Самият чорбаджи Петко бил личен приятел на Дякона и е осъден на заточение в Диарбекир, откъдето успява да избяга. Той пресича със сал река Тибър, а оттам се качва на кораб до Русия. Участва в Руско-турската война заедно със самарските опълченци.
Сетка се среща с бащата на Чапразов – Михаил / военен лекар в Берковица и като такъв – участник в три войни/ в края на Първата световна на Дойранското езеро. От брака на двамата се раждат Милка и Андрей.
Михаил Чапразов -старши обаче умира твърде млад – само на 40. Заразява се от болни от тифус, докато обикаля из оряховските села, в които избухнала епидемия. Останала вдовица, майката на Андрей Чапразов се отдава на децата си.
Забелязва таланта на сина си, който рецитира и свири на китара, но пенсията й не стига да го прати да учи другаде, освен в Духовната семинария. Андрей постъпва в Семинарията, но не надява расото. Постъпва впоследствие в кадетския корпус на Военното училище, само и само “да се отърве от поповете”. Но и при военните не му харесва.
Сам пише в книгата си, че нарочно взел изпит с “похвална двойка”, за да не продължи учението си в корпуса.
Връща се в Оряхово. През 1939 г. кандидатства в Консерваторията с цигулка и го приемат. Лично проф. Обрешков му дава благословията си. За да се препитава, бедният студент от Оряхово тръгва да свири нощем по клубовете. С малкото спестени пари, когато не работи, ходи на театър и опера.
През 1941 г. дръзва да се яви на кастинг в Музикалния театър. По-късно чул, че Георги Стаматов основава театрална студия, явил се на прослушването, но от притеснение почти „изпял” “По жицата”. Участващите в журито театрални колоси по онова време обаче забелязали скрития талант на оряховчанина и той бил приет.
По-късната кариера на Андрей Чапразов доказва, че те не са сбъркали – Чапразов сe превръща в актьор-легенда и всенароден любимец.
Участвал е в над 60 постановки на Народния театър и в 30 игрални филма, където създава незабравими и ярки образи, ненадминати и до днес.
Още преди да почине, Чапразов получава награда за цялостно творчество от Съюза на артистите.
