На днешната дата – 23-ти юли   се навършват 81 години от разстрела на  Никола Йонков Вапцаров.

Въпреки краткия си живот, той е една от най-значимите фигури в българската поезия, както и световно признат поет. Стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика и издадени в над 40 страни.

Свои творби  му посвещават много автори, сред които Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, Марк Гуракуки (албански поет) и др.

През есента на 1941 година Вапцаров, се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, разпределени на българска територия. Назначен е за ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Той организира мрежа, която снабдява комунистическата съпротива нелегално с оръжие, фалшиви документи и квартири.

Заради това  е арестуван през март 1942 година.

Прекарва в затвора около три месеца. На 23-ти юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.

Часове преди смъртта си, Вапцаров пише едни от най-вдъхновяващите си и ярки стихотворения „Прощално” (посветено на жена му) и „Борбата е безмилостно жестока”.

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.