Конференция „Инвестицията в хората с увреждания се връща“ се проведе във Враца.

Тя бе организирана от Националната пациентска организация и Българската стопанска  камара, в рамките на съвместен проект за  подкрепа  на  адаптацията  на  лица  с  увреждания  на  пазара  на труда, който се изпълнява в 5 града в страната – Пловдив, Бургас, Шумен, Враца и Хасково.

obyava za rabota vratsa

В събитието се включиха представители на институциите, ангажирани с пазара на труда, работодатели, синдикати и др.

При откриването Наталия Маева, член на Управителния съвет на Националната пациентска организация обясни, че общата инициатива има за  цел

да  насърчи  както хората с трайни увреждания да се върнат на пазара на труда, така и работодателите  да  се  запознаят  с  възможностите  за  наемане  на безработни лица с намалена трудоспособност.

По думите й в България продължава да има стигма по отношение на хората с увреждания, че няма да бъдат лоялни и няма да изпълняват съвестно задълженията си.

Свършеното до момента във Враца представиха социалните работници Зорница Тоткова и Павлина Самоилова.

Основната им задачата е да  предоставят услуги за информиране, консултиране и посредничество  на  лица  с  трайно  намалена  работоспособност,  имащи нужда от подкрепа, която да ги насърчи да се върнат на пазара на труда.

Голям успех е да видим как един човек, който дълги години е бил изолиран от пазара на труда, да потърси обяви за работа и да се обади на работодател“, споделиха социалните работници и представиха методите си на работа, както и проблемите, които се появяват при посредничеството между работодатели и хора с увреждания.

Групата, с която се работи във Враца е от 41 човека. Разделени са на две – хора с хронични заболявания и близки или роднини, които полагат грижи за хора с увреждания.

Жените са повече от мъжете, а групата с хронични заболявания е по-голяма от групата на роднините.

Има хора с психически, физически и сензитивни заболявания.

Повече от клиентите никога не са били ангажирани на трудовия пазар, а доходите им са предимно от инвалидни пенсии и малка част от детски добавки.

Повечето от клиентите ни не могат да представят трудов опит, или разказват за периодична заетост от няколко месеца“, сподели Зорница Тоткова и допълни, че според образователния признак преобладават тези с основно образование и само един клиент е с висше. Това е причината голяма част от включените в групата клиенти да не разполагат с допълнителни квалификации и умения. А тези, които ги имат, споделят че са придобити най-вече чрез курсове, предлагани от Бюрото по труда. Затова и социалните работници се превръщат в „сламката, за която клиентите се хващат“.

Увреждането – социална работа с хора с различни видове увреждания, потребности, ресурси в общността и достъпност“

бе презентацията на д-р Анна Целова, от ВТУ „Св. Кирил и Методий“.

Тя подчерта важността от използването на точни термини и отправянето на верните послания при общуването с хора с увреждания, защото много често, заради използването на неправилни термини, хората срещу нас могат да останат с убеждението, че са дискриминирани.

Как да превърнем намерението в действие представи пред участниците в конференцията психологът Иван Стрижлев.

Той започна с малка демонстрация за мястото на задвижващата сила у всеки човек и как да я търсим, след което посочи и това, от което зависи да превърнем намерението си в действие. Стрижлев обърна специално внимание на разликата между подкрепа и обгрижване.

Обгрижват се болни хора. А обгрижвайки, а не подкрепяйки хората със специфични потребности, ние ги учим да бъдат безпомощни“, подчерта психологът.

Действието стои в основата на всяка подкрепа и около, което се върти работата. Как го разбрах? Работейки с хора, установих, че аз мога да се „счупя“ да правя много неща, но тези хора да не се задвижат. И аз се чувствах супер безпомощен.

Така установих, че

докато човек не постигне личностна промяна да дойде до ниво „задвижване“, той ще остане на ниво „намерения“,

обясни психологът и се спря на няколко важни неща, които могат да предизвикат личностна промяна у другите.

Едно от тях е мотивацията и то вътрешната, която е по-силната и устойчива, в сравнение с външната. Втората важна част е проактивното поведение, а третата – локализацията на контрола – дали вярваме, че това, което ни се случва и постигаме зависи от нашите действия, или е резултат само от решенията на Бог, съдбата и късмета.

Това е само малка част от личностните промени, които е необходимо да направи човек, за да се научи да „става от стола“. Но все пак е едно добро начало и ако може да се развива у хората, смятам, че би било много полезно за да може да има подкрепа, а не обгрижване. И това е моят призив като цяло – вие сте хора с такива професии – стремете са да не бъдете мекушави, бъдете герои! Слабият човек има нужда от твърд човек, който да стои до него и да го подкрепя. Няма нужда от някой, който е жалостив. Така ще можете да подкрепяте и след това тези хора ще тръгнат сами. Иначе цял живот ще бъдат водени за ръка.“

Гледната точка на работодателите в този процес на приобщаване към пазара на труда на хора с увреждания

представи Десислава   Димитрова,   изпълнителен   директор   на Индустриална стопанска камара –гр. Враца.

Тя припомни какви са законовите разпоредби при наемането на хора със специфични потребности, ползите за работодателите и съответно съществуващите неудобства.

В последвалата дискусия

участниците се обединиха около необходимостта от законови промени, които да дадат повече възможности за действие на работодателите.

Бе коментирана и връзката между правата и задълженията, които имат хората с увреждания, наравно с останалите участници на пазара на труда, както и възможностите за аутсорсинг на хора с увреждания от фирмите, в които са наети към неправителствени организации, където ще бъдат по-полезни и др.