Архимандрит Антим отрече да има присвояване на средства от преведените пари

Почти са завършили ремонта и реставрацията на късносредновековния  храм  “Св. Георги Руян” в с.Орешец, общ. Димово, започнал в края на месец септември м.г.

Храмът е културна ценност от местно значение още от 1973 година.

Архимандрит Антим

Средствата на стойност 50 хиляди лева са издействани от Министерството на културата. Това заяви за “Зов нюз“ архимандрит Антим, протосингел на Видинска митрополия, който днес бе във Враца заедно с митрополит Даниил за именния ден на дядо Григорий.

отец Рафаил

Той бе запитан от наш репортер дали има нещо вярно в слуха от последните седмици, че председателят на църковното настоятелство отец Рафаил е задържал 5% от сумата за дейностите и не ги е превел на фирмата изпълнител.

“Тя е избрана между двама кандидати по преценка именно на изключително активните членове на църковното настоятелство – някои, от които са родом от селото, но не живеят  там.”, коментира архимандрит Антим.

Опитите на много будни хора, родени  в  този край, да спасят и възкресят църквата, най-после се увенчават с успех.

Между тях е и рано отишлият си от този свят  историк проф. Пламен Цветков (1951-2015 г.).

Първият духовник, който разработва проектно намерение е епископ Сионий, когато е бил във Видинска епархия.

Няколко години по-късно става ясно, че по никоя  друга мярка, напр. “Развитие на селските райони”, не може да се кандидатства за средства.

Причината, е че броя на жителите  на Орешец е под необходимия минимум.

Датировката на храма е била обект на спорове между историци и археолози дълги години. От късносредновековна до ранновъзрожденска е хронологичната граница, която и сега не може да доведе до консенсус между специалистите.

Факт са обаче уникалните й  стенописи, които два пъти бяха обект на научни спорове между изкуствоведи през късната есен на миналата година. Прозвучаха  скандални и с нищо неподкрепени сериозно факти, че те са дело на богомили и тя самата е център на богомилско поселище.

Със сигурност има няколко стенописни пласта от различни периоди, но най-доказуемият е този на художници от Тревненска школа през 16-18 век.

Цветовете са ярки, сцените са оригинално народни, дори наивни. Най-значимите композиции са тези на Адам и  Ева и сцената със  Св. Марина, която е силно увредена от течовете  през покрива на храма.

Сега жители и гости на селото се надяват ,че за Великденските празници храмът ще се радва на голям интерес  от страна на поклонници и вярващи, когато ще бъде и преосвещаването.

Наташа Войкина