„Нашето биологично разнообразие, нашата храна, нашата здраве“.
Целта е вниманието да се фокусира върху биологичното разнообразие като основа за нашата храна и здраве и като ключов катализатор за трансформиране на хранителните системи и подобряване на човешкото здраве.
Темата има за цел още да увеличи осведомеността за това, че храненето, системите на хранене и здравето зависят от биологичното разнообразие и здравите екосистеми.
Ключово послание е, че многообразието, осигурено от нашите природни системи за човешко съществуване и благоденствие на Земята, допринася за други цели за устойчиво развитие, включително смекчаване на изменението на климата и адаптиране към климатичните промени, възстановяване на екосистемите, по-чиста вода и премахване на гладуването.
През последните 100 години повече от 90% сортове култури са изчезнали от полетата на земеделските производители. Половината от породите на много домашни животни са загубени,
а всички 17 основни риболовни зони в света са с риболов на или над техните устойчиви граници.
Различните местни системи за производство на храни са застрашени, включително свързаните с тях местни и традиционни знания. С този спад на агробиоразнообразието изчезват съществените познания за традиционната медицина и местните храни.
Загубата на разнообразни диети е пряко свързана с болести или рискови фактори за здравето като диабет, затлъстяване и недохранване и има пряко въздействие върху наличието на традиционни лекарства.
Освен гладът се е появил и друг проблем – неправилното или непълноценно хранене.
В Европа и Централна Азия 55% от населението е с наднормено тегло, а 20% от хората страдат от затлъстяване. Освен това се наблюдава тенденция за забавяне на растежа на децата, което също е свързано с лошите хранителни навици.
Комисията EAT-Lancet (https://eatforum.org/eat-lancet-commission/) наскоро публикува констатации за връзката здраве – системи за здравословно хранене -биологично разнообразие, които описват какво представлява здравословната диета от гледна точка на устойчивите хранителни системи и кои действия могат да подкрепят и ускорят трансформацията на хранителните системи в посока ползи за биоразнообразието.
Хората могат да мобилизират и катализират действията си по отношение на техните опасения за здравето, храненето и хранителните системи заедно с повишаване на осведомеността за това как да се опазва и ползва устойчиво биологичното разнообразие за нашето благосъстояние.
Връзките между биологичното разнообразие, екосистемите и осигуряването на ползи за човешкото здраве са залегнали в сегашния Стратегически план за биологичното разнообразие 2011-2020.
22 май е Денят, на който през 1992 г. ООН приема текста на Конвенцията за биологичното разнообразие
Тя e отворена за подписване на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия и влиза в сила от 29.12.1993 г. Тогава е решено 29 декември да бъде Международен ден на биологичното разнообразие.
През декември 2000 г. Общото събрание на ООН гласува промяна на датата и за отбелязване на Международния ден на биологичното разнообразие се обявява 22 май. Това е денят, на който през 1992 г. ООН приема текста на Конвенцията за биологичното разнообразие.
България ратифицира Конвенцията през февруари 1996 г. и от 16 юли 1996 г. е равноправен член.
