На втория ден от Рождество Христово е празникът на празниците на Св.богородица и ден на християнския баща.

На 26 декември, деня след Рождество Христово, Православната църква  празнува Събор на Пресв. Богородица. Това е нейният  “ Празник на празниците”. Вярващите се  събират да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка като избран съсъд на Божия промисъл.

“Дойдете – подканя ни Църквата тоя ден – да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането пак се оказа Дева!”. Припомнят се всички събития от нейния живот- зачеването й ( на 9 декември)  след дълго очакване не само от нейните родители, но и от целият юдейски свят, който е вярвал в пророчествата на Стария завет, според които от избран род ще се роди Девица, която ще роди Спасителя на човечеството и ще остане Приснодева, т.е.вечно непорочна.

Споменава се и нейното  Рождество (на 8 септември), Въвеждането й на тригодишна възраст в Йерусалимския храм (21 ноември), Благовещението ( 25 март), че ще роди Син и нейното Успение (14 август), с което тялото й било взето на небесата от Нейния Син, с което тя вече станала Небесна застъпница  на цялото човечество, Покров Богородичен ( 1 октомври).

Упоменават се всичките й чудотворни икони, чрез които са получили изцерение, бърза помощ, защита и вдъхновение много народи и безброй нуждаещи се хора, както и Акатистите, които са й посветени и Канонът към нея, който се чете по време на Великия пост и по време  на големи страдания и бедствия.

На този ден, наречен за празник на християнския баща,

се почита и Йосиф обручник – вдовецът, който се погрижил да има семейство ,в което да се роди Божия Син и който го отгледал чрез много труд и саможертвеност, знаейки, че се грижи за бъдещия Небесен баща на всички хора.

Боговъплащението, животът, дейността, чудесата, Преображението, предателството, съдът, смъртта, Възкресението и Възнесението на Иисус Христос  са реално съществуващи събития,описани от тогавашните вещи и авторитетни свидетели, историци и хроникьори.

Един от свидетелите на земния живот е й Неговият заварен брат, Св.Ап.Яков, който също се  е грижил за Него и пряко е участвал във всичките му пътувания, учителстване, чудеса и Въскресение. Продължил е делото му достойно, бил е избран за първи епископ на град Йерусалим и е съчинил първата литургия, наречена на негово име Яковова, която се отслужва и до ден днешен на определен ден в Светите земи и в целия православен свят и която има отлики от другите две, съставени по Божие вдъхновение от двамата християнски колоси Св.Василий Велики и Св.Йоан Златоуст, наречени Св . Отци на Вселената.

На 26 декември се празнува и Псалмопевецът Св.Цар Давид,

от чийто род произхожда Св.Йосиф.Той е  същият,който убил с прашка като младеж великана Голиат и тази емблематична Библейска сцена вдъхновила много творци на изкуството,музиката и литературата,като най- известната – статуята на Микеланджело – е един от шедьоврите на човешкия гений.

Честит празник  на всички татковци и дядовци,на именниците и на вярващите като Св. Цар Давид, че силата е в правдата и доброто!