Днес е неделята на митаря и фарисея.
“Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци,
грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя [митар] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”. (Лук. 18:10-14).
В днешната подготвителна неделя Църквата ни напомня колко са осъдителни възгордяването и тщеславието ни и как да просим милост и блага от Бога.
Фарисеите, които били ВИП – прослойката на еврейското общество и всячески се стараели да бъдат и изрядни вярващи,често гледали с пренебрежение и дори погнуса на хората, които извършвали някакви грешки и беззакония.
В своята жестокост те не само не познавали милостта, снизхождението и великодушието, но и проявявали безсърдечието на фалшивия праведник към съгрешилия. В днешната притча се припомня колко по- човешко е да кажеш “ Сгреших,съжалявам, ще потърся възможност да се поправя”, отколкото да се подиграваш на слабостите на другите. Особено в храма, особено в сърдечна молитва.”
„Фарисейски квас”,” варосани гробници, пълни с всякакви нечистотии”, ” горко вам, книжници и фарисеи” и много други горчиви упреци отправя в своя земен път Спасителят към мислещите се за съвършенни, изпълняващи всички светски и религиозни обязаности хора.
В тях липсвали емпатията и обичта, разбирането на лъкатушенията, които на всеки се случва да направи в живота си в грешна траектория. Фарисейската общност инспирирала Неговото залавяне, и го осъдила, и гледала без угризения мъченията и кръстната му смърт. Фарисейските общности винаги са преследвали непосредствеността, искреността и чистосърдечието. Винаги са търсили начин показно и гръмко да изтъкнат своята порядъчност, постижения и заслуги, но не с доброта и вълнение, не с морално удовлетворение, а с нарцисизъм, двоедушие, лицемерие и обиден сарказъм над неспособните на големи или велики дела. А никой не може да е изряден и съвършен. Фарисейското величие и хвалби, унизяване достойнството на другите и внушаването на чувство за малоценност всъщност често крие срамни и престъпни тайни, много по- осъдителни от тези, които са предмет на осъждането в околния свят от тяхна страна.
А съкрушеното сърце и молитва на митаря, който се каел от все сърце и горчиво съжалявал за делата си, повтаряйки: ” Боже, помилуй мене, грешния!”, се оказало по- достойно, по земно и понятно за Бога,
защото отправило към Него искрените си вопли за покаяние и срам, надежда и упование в Божието всемогъщество да получи сили да се пребори с пороците си. Митарят излязъл от храма опростен, а фарисеят- не. Те не знаели това.
Всеки поел по делата си, но евангелистът ни уверява в Божията милост към каещия се грешник и неприемане лицемерната, вискомерна фарисейска молитва, наподобяваща автопанегирик (жанр- възхвала на светия).
На такива често ставаме свидетели в ежедневието. “И тъй, нека вземем поука от четеното евангелие.
Дух на фарисейска гордост и самолюбие има у мнозина от нас. Той ни пречи да се обновим.
Нека се освободим от него и да престанем да мислим, че ние не сме като другите. За да се видим сами какви сме, нека се изправим пред огледалото на закона Божий. Тук ясно ще видим, като носим името на Христа, има ли у нас дух на смирение, правда и братолюбие. И ако не намерим тия добродетели в себе си, ние непременно ще видим в това огледало бремето на нашите грехове, които измъчват душата ни.
Тогава нека искрено почнем да се разкайваме като смирения митар, да се молим и да викаме: Боже, бъди милостив към нас грешните! Господи отвари ни вратата на покаянието! “
† Видински Митрополит Неофит, Неделята на Митаря и Фарисея, 1920 година Препечатано от сайта на Кладнишкия манастир “Св. Николай Чудотворец”
