Задушницата в навечерието на Великия пост се нарича още “ Голяма”.
Тя е в памет на починалите ни родители и роднини, кръстници и кръщелници.
От тях ние просим прошка за всички огорчения и страдания,които сме им причинили волно или неволно,от своенравие или заблуда,гняв или липса на разсъдителност.
От Бога просим милост за тях и се молим отново да бъдем някога заедно
с тях,когато и нашият живот и мисия на земята приключат. А сетне – и в деня на Страшния съд- отдясно на Бога. Там,където ще бъдат разкаялите се, опростените и праведните. Починалите ни близки нямат втори шанс да направят други избори в живота. Но с нашите молитви, добрини и милостини в тяхно име може да се облекчи участта им в отвъдното. С надеждата,че за нас също ще има кой да се помоли и да ни спомене с добро.
Посещаването на гробовете на роднините и близките ни, присъствието на заупокойната литургия и панихида в тяхно име в храма, правенето на благочестиви дела и милостини за упокой и вечная памят, спомените за тях и добрите им дела са важна проява на любов, от която те имат голяма потребност.
Това е денят за мислени разговори с тях и за тях,докосване до минали мигове чрез семейни и родови архиви и оставени от тях любими вещи,книги,музика,изкуство- всичко,което са направили за нас и наричаме наследство- духовно и материално.
Те ще видят и чуят, разберат и усетят нашата болка и печал от липсата им между нас. Ще се зарадват на следването на добрите съвети и посоки, които са ни оставили и завещали да пазим и отстояваме. И отново ще ни обгърнат със своята безгранична любов, която може да мине през вселени и измерения.
И която също ще почувстваме.
Бог да приеме душите на нашите роднини и близки в Своите селения и да ги помилва по великата Си милост!
