Когато едно семейство решава къде да се установи за постоянно и къде да отглежда децата си, доказано то се интересува от три фактора: нивото на сигурността, образованието и здравеопазването в един град. За нивото на сигурността и образованието, както се казва всичко е ясно.
Какво представлява здравеопазването- по-скоро като икономически фактор. Една голяма болница със съпътстващите здравни заведения представлява сърцевината на местната икономика. Като се започне от данъците на работещите в самата болница, премине се към десетките бизнеси, които съществуват, обслужвайки самата болница- отопление, осветление, водопроводи, техническа поддръжка и т.н. Премине се през десетките малки магазини за хранителни стоки, закуски, цветя, бензиностанции, РЕП-ове, та стигнете до неминуемите погребални бюра. Тоест всички семейства в един град ядат хляб благодарение на съществуването на една болница. Защото пациентите освен, че са пациенти, заедно със своите близки и роднини са клиенти на всички тези икономически субекти, който изброихме по-горе. Една конкурентна здравна структура, би привлякла по този начин заедно с пациентите и паричен поток от съседните области.
Страшно е лишаването на населението от адекватни и качествени болнични грижи. Но още по-страшно е когато разрушаваме доверието в здравеопазването – прогонваме хората от града. Освен че намалява броя на хората, които се изхранват в самата болница, настъпват фалити на икономическите структури- намалява оборота на търговците около болниците, най-важното е че следва отлив на работещо население и икономическа депресия на съответното населено място. Това се отразява на ресторантите, на магазините, на училищата, на строителството и на търговците на строителни имоти, защото цените се сриват поради липса на търсене и свръх предлагане. Приходите на хазната от данъци също се сриват. Виждал съм много градове на запад, чийто живот е концентриран само и единствено около една болница. Тези градове разбира се, се управляват от умни хора.
Когато има криза в една болница, породена от най-разнообразни фактори – обективни и субективни, най-грешния път е да се съкращава ( това разбира се не се отнася за администрацията), а трябва да се провеждат политики за привличане на повече и повече лекари и друг болничен персонал, което да направи болницата пълноценна. Това се изразява най-вече в социални придобивки, които се предлагат на хората извън самата община – безплатен транспорт, жилища с ниски наеми, преференциални условия на труд за съпрузите, които не са с медицинско образование.
Съкращаването на медицински персонал и медицински дейности води до невъзможност да се предоставят качествени болнични грижи, което естествено води до загубата на доверие и съответно отлив на пациенти.
Два са факторите, които могат да доведат до грешни решения в здравеопазването:
първият е липса на критично ниво на интелект, мениджърски професионализъм, липса на експертиза., т.е управленска немощ.
Другия фактор е чисто коруптивен – когато някой умишлено ликвидира с лека ръка едни болнични дейности, за да бъдат дадени на други здравни заведения.
Когато са съчетани и двата фактора за дадена болница -това на практика е нейната гибел. Азбучна истина е, че клиничните пътеки за тежките заболявания са недофинансирани и съответно нито една частна болница не ги приема. Те остават за сметка на не-частните лечебни заведения, като по този начин задълбочават техните задълженията и водят до бягство на персонала в търсене на по-добри условия и по-високо заплащане.
Кой е виновен за качеството на управленците в здравеопазването? Отговорът е еднозначен- политиците. Неоспорима истина е, че управленците в здравеопазването се назначават от край време по политически решения. Депутати предлагат на Министерство на здравеопазването съответните удобни кандидатури. Типично за българският депутат, който има две основни изисквания – предлаганият да е по-глупав от него. Причините са лесно обясними – да бъдат послушни, лесно манипулирани и да изпълняват всяко негово нареждане.
При условие, че в града има изявени специалисти с дългогодишна експертиза, дори в международен план, те са пренебрегвани, защото до тях съответният депутат ще изглежда глуповато- ето това е гаранция за крах на здравеопазването, икономиката и всичко което написахме по-горе.
Когато питат защо едни болници фалират, а други –не, отговорът е един – наливането на огромни средства в едни болници за сметка на други. Например болницата в Монтана, получи 8-те милиона, които бяха определени за оборудване на единствения Онкологичен център в Северозападна България. Злите езици говорят, че болницата в Монтана е получила допълнително 14 млн. лева. Това преразпределение се дължи на относителната тежест на позицията на местните депутати в парламента.
Какво повече може да се каже- освен едно- здравеопазването у нас-това вече е образец на здравеопазване за глупаци (dummies).
Статията е препечатана от личния профил на д-р Георги Езекиев във “Фейсбук”