- Д-р Ростислав Стефанoв е началник на Отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ „Христо Ботев” във Враца.
- Роден е в Русе.
- Средното си образование получава в СОУ „Христо Ботев”-Враца.
- Завършва Плевенския медицински университет.
- Получава и диплома по специалност “Здравен мениджмънт” в Югозападен университет „Неофит Рилски”.
- За кратко време е личен лекар в село Краводер.
- От 15 години работи в Отделението по анестезиология към Врачанската болница, а от миналата година е и негов началник
- Живее във Враца.
Д-р Стефанов, в края на месеца Отделението по анестезиология и интензивно лечение ще празнува 40 години от създаването си. Разкажете нещо за неговата история?
Първият назначен анестезиолог във Врачанската болница е през 1964 година, т.е. – преди 50 години. През 1970 година за първи път към тогавашната Окръжна болница се назначават трима анестезиолози и се сформира сектор по Анестезиология и реанимация към хирургичното отделение. През 1974 година с министерски указ вече се сформира като самостоятелна отделение. Началник на отделението тогава е била д-р Георгиева. Преди 5 години се направи основен ремонт на отделението и получихме нова техника и апаратура. От началото досега то има петима началници – вече споменатата д-р Георгиева, д-р Тотев, д-р Илиев, който е бил и най-дълго начело – цели 23 години, д-р Ангелова и сега съм аз.
Всички места за лекари и медицински сестри са запълнени, покриваме необходимия минимум от специалисти, нужен ни за класа, от който е болницата – втори. Имаме и четирима специализанти. Ние сме база за специализация по Анестезиология и интензивно лечение, което е добре за специализантите.
Какво сте подготвили за отбелязването на годишнината?
Празникът ще се проведе на 31-ви май в един ресторант в центъра на Враца. Поканили сме всички бивши и настоящи лекари и медицински сестри, които са преминали през това отделение. Имаме само няколко отказа, защото хората не са в границите на родината ни. Подготвили сме много изненади. Имаме и официални гости – кмета инж. Николай Иванов, областния управител инж. Венцислав Василев, шефа на лекарския съюз Враца – д-р Комитски, шефа на Здравната каса и много други.
Помните ли на кого и кога сте поставили първата си упойка?
За самия пациент ще излъжа, ако кажа, че го помня, но случката си я спомням. Първият ми работен ден в това отделение беше и първият работен ден за годината – втори януари 1999 година. Представиха ми отделението, как е организирано, болните, начин на лечение и на следващия ден бях в операционната зала, защото трябваше да се запозная и с нещата там. Вътре бях с д-р Милушев, който е много известен лекар от отделението – целият му трудов стаж е преминал тук. Преди няколко години се пенсионира и с него за първи път извърших анестезия, под абсолютния негов контрол. Беше доста трудно. На когото и да зададете въпроса дали му е било лесно в началото, ако каже да, то значи, че лъже. Анестезиологията не е за всеки и затова, когато се отвори работно място и дойдат на интервю, аз обичам да им казвам, че много бързо трябва да решат дали ще могат да работят, или тази специалност не е за тях. Ако имат съмнения, по-добре е да специализират някъде другаде. Работата на анестезиолога е трудна и отговорна.
Има ли хора, които са постъпили на работа и след време са се отказали?
Да, има двама, които започнаха работа при нас и след около година установиха, че не е за тях, като се насочиха към друга специалност. Нормално е и няма нищо странно в това.
Станали ли са по-взискателни пациентите в последно време?
Рядко се случва пациентите да ни дават съвети и то е така, защото тези, които идват при нас, са в много тежко състояние – част от тях понякога са в безсъзнание и дори не може да се комуникира с тях. При нас постъпват всички пациенти, които са с тежки травми, пострадалите в ПТП-та, пациенти с опит за самоубийства, по-тежки инсулти и всички пациенти след тежки оперативни интервенции. Ето защо и те не ни задават такива въпроси. Разбира се, случвало се е да се явят и такива моменти, защото имаме пациенти и с по-леки операции или ако са по-млади, задават въпроси, защото са чули или чели нещо някъде, но на нас това не ни пречи.
Доколко сериалите, които са за лекари, представят действителността в операционната? Толкова напрегнато ли е в реалния живот?
Много често има напрегнати ситуации, но в тези сериали има известна доза фантастика, защото аз, като лекар, знам колко време отнема дадена манипулация, а в сериалите те се случват много бързо, което е нереално. Това обаче обикновеният зрител няма как да го разбере, защото не знае тези подробности. Същото ще е, ако гледам някой филм за архитект и не знам интервалите, които се изискват на даден чертеж. Тогава ще си гледам филма и ще съм доволен. Така че в случая зрителите на тези сериали са доволни от начина, по който протичат нещата. Нека не забравяме, че това са филми и сериали, в които трябва да има много динамика, за да се привлече зрителският интерес, но аз не ги гледам.
Защо анестезиолозите масово в страната намаляват?
Не само анестезиолозите, но ние намаляваме най-масово. Има две причини и те са, че малко са желаещите лекари, които искат да специализират и да работят нашата специалност. Говоря за нашата специалност „Анестезиология и реанимация”. Така е и при патологоанатомите, съдовите хирурзи, които също са дефицитни специалисти. Има и други тежки специалности, при които също е налице недостиг, защото не всеки може да издържи. Работата на всички тях е много тежка. Втората причина за недостига на кадри е заради апетитните места в чужбина, където заплащането е по-високо. В това няма нищо лошо, разбира се. В днешно време всеки трябва сам да си прави сметка колко ще работи и как да се възнагради трудът му.
Вие как се справяте със стреса?
Всеки човек има различен характер и преди малко, като споменах, че не всеки е за тази работа, една от точките е това. Когато човек е с по-стабилен и спокоен характер, той се справя по-лесно със стреса. Аз не полагам някакви невероятни усилия от моя страна, за да се справя със стреса и да се чувствам добре. Справям се на базата на моя си характер. Опитвам се след края на работния ден да се откъсна от обстановката в отделението. Разбира се, като ръководител тук, това е малко трудно, защото постоянно ме търсят по телефона, дори и когато не съм на работа, но човек или успява да се справи, или не успява – това е.
Какво си пожелавате на Вас, на отделението и на Вашите колеги?
Искам да се възползвам от случая да благодаря на ръководството на МБАЛ “Христо Ботев” и в частност – на директора Светозар Луканов, за проявеното разбиране и подкрепа.
На себе си и на колегите пожелавам да са много здрави, да са много щастливи и доволни от това, което вършат, съответно и от заплатата, която получават.
Нека 31 май да е един много весел и емоционален празник, защото освен че ще честваме 40 години от създаването на това отделение, идеята на събирането е чрез хората от различните поколения да се получи и една приемственост. Нищо не е започнато от нас, нещата винаги тръгват отнякъде другаде. Иска ми се на празника да има хубава атмосфера, сигурен съм, че ще стане така, защото от разговорите между различните поколения медици всички ще се обогатим с емоциите и спомените назад в годините.
