-Д-р Комитски, Вие сте лекар ортопед-травматолог във Враца и завеждащ ортопедичното отделение в МБАЛ „Христо Ботев”. Какви са проблемите в момента в системата на здравеопазването в общината?
– Проблемите в здравеопазването в община Враца за съжаление остават едни и същи през последните няколко години. Те са свързани както с недостиг на пари, така и с недовършеното преструктуриране в болничната, доболничната и спешната помощ. Проблем обаче е и постоянният отлив на кадри в здравеопазването. Той дори се задълбочава, вместо да се разреши.
-Какви според Вас са основните причини за тези задълбочаващи се проблеми в общинското здравеопазване?
От гледна точка на извънболничната медицинска помощ, се усеща силното нежелание на общината да съдейства за подобряване на условията на работа на общо практикуващите лекари. А в това отношение тя играе основна роля. Стана така, че има реална опасност селата и отдалечените от центъра на града квартали да останат без достъп до медицинско обслужване. Ето сега отново се поема инициатива от здравното министерство за закриване на по-малките здравни заведения – районни болници, по различни причини. Едно населено място без здравно обслужване губи функцията си. То трябва да има училище, здравно заведение, поща, църква, структури, които са необходими. Няма ли една от тях – веригата се къса. Липсата на диалог между общо практикуващите лекари и общината, ще доведе именно до това.
-Говорите за първичната извънболнична помощ, която се осигурява от общо практикуващите лекари. А какви са изпитанията пред младите специалисти в общината?
-Млади специалисти във Враца почти няма. Напълно оправдано, колегите, които учат и специализират в други градове и в чужбина, остават там, а не се връщат в нашия град. И проблемът е не само, че заплащането им тук би било твърде ниско. Повечето млади лекари имат амбицията да развиват своите умения в модерни лечебни заведения. Във Враца такава възможност трудно се намира. Така например все още не мога да си обясня защо през 2009 г. Министерството на здравеопазването спря одобрен и подготвен за изпълнение проект за цялостен ремонт на основния корпус на МБАЛ „Христо Ботев” за близо 7 млн. лв., който предвиждаше и оборудването на клиниките със съвременна апаратура. Вместо това средствата се пренасочиха към МБАЛ Монтана, а в нашата областна болница за последните 4 години са назначени по един лекар в детската хирургия, в ортопедията и в отделението по реанимация. Двама лекари са подали документи за работа в чужбина. Назначават се на работа лекари на пенсионна възраст.
-Само на помощ от Министерството ли може да разчитат здравните заведения?
-Категорично не. Общината притежава част от капитала на болницата (49%) и е едноличен собственик на всички т. нар. диспансери и може да съдейства активно за привличането на европейски средства. Отново ще дам пример – този път от 2008 г., когато бе разработен проект за създаването на хоспис на територията на община Враца в с. Згориград. Бяха преведени 200 хил. евро по евросметката на общината, но тогавашния кмет отказа да партнира с екипа на МБАЛ и не подписа съгласувателното писмо, с което да предостави 15 хил евро за създаването на това нужно на жителите на общината здравно заведение.
-Споменахте диспансерите, в момента един от кандидатите за кмет изтъква, че ще поеме ангажимент за обновяването на Комплексния онкологичен център във Враца. Как ще направи това?
-Всеки един кандидат за кмет на Враца спокойно може да поеме този ангажимент. Добре известно е, че редом със сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания представляват сериозен проблем в България. Затова от 2006 г. насам модернизирането на специализираните онкологични заведения е залегнало като държавна политика и то рано или късно ще се случи, без значение от това кой е кметът на община Враца. Що се отнася до другите диспансери, общината не е заделила нито лев за тях през последните 4 години, а те са със сто процентово нейно участие.
-Нека отново да поговорим за малките населени места, които могат да останат без здравно обслужване. Защо общопрактикуващите лекарите не искат да посещават селата?
– Ние сме коментирали този проблем. Всеки се стреми неговата практика да е на едно място, а не да се разкъсва в няколко села. От друга страна, неудобно е и за хората, които живеят там. Лекарят ли да обикаля селата, те ли да ходят при него в лечебницата… Нито възнаграждението на лекаря е голямо, нито са големи финансовите възможности на хората в селата, затова всяко пътуване се отразява на бюджета им.
-Какво би могло да се направи в тази посока?
-Общината може да подпомогне общопрактикуващите лекари с няколко елементарни действия. За да достигне до тях обаче кметът трябва някога да е водил диалог с тях. Така например без това да се отрази особено тежко на общинския бюджет, може да се намали наемът за кабинетите, могат да се подсигурят нормални условия за работа като отопление в зимните месеци, и консумативи. Несигурността също тласка общо практикуващите лекари към частните центрове в града. Така например договорите за наем не трябва да са за 6 месеца, а например за 2 и повече години. Както вече казах, все елементарни действия, за които обаче трябва да е наличен диалог.
