Интервю с Десислав Начков – Окръжен прокурор на град Враца по повод новата му книга  „Нормативни основи на прокурорската  дейност от 1878 г. до 2017 г.“

 

  Разкажете за новата Ви книга, откъде дойде идеята?

генерал агрохимикали

В края на мандата на един от бившите главни прокурори на Република България – проф. Никола Филчев през 2006 г. беше издаден сборник „125 години Прокуратура на Република България“. Прелиствайки този сборник преди около година у мен се зароди идеята да съставя подобен сборник, който да се отнася до Окръжна прокуратура – Враца. Погледът на обществото обикновено е насочен към чисто битовите аспекти от  настоящата ни дейност или към реформирането на системата, като част от нейното бъдеще. Никой обаче не поглежда към миналото, от което могат да бъдат почерпени много опит и добри практики. Първата глава на книгата, наречена „Нормативни основи на прокурорската  дейност от 1878 г. до 2017 г.“ е опит за един безпристрастен и професионален поглед към миналото.

Колко време Ви отне събирането на информация?

Около 3 – 4 месеца. Най-сериозни затруднения имаше с изнамирането и сглобяването в хронологичен ред на нормативната база, уреждаща статута на прокуратурата. Става въпрос за четири конституции и множество закони и наредби – закони, които са действали през различните периоди от третата българска държава.

Трудност представляваше и намирането на информация за трудовите биографии на бивши колеги, някои от които вече са покойници.

Самото сглобяване на книгата отне около един месец. Разбира се, става дума за дейност, извършвана от мен в извънработно време.

В книгата фигурират пълни данни за настоящите прокурори от петте районни прокуратури в региона. За  Окръжна прокуратура – Враца данните са от края на 80-те години на миналия век, тъй като за предишни периоди успях да намеря непълна информация само за някои колеги, но публикувайки я рискувах да бъда непрецизен.

За следователите данните са от 2009 г., когато следствените отдели преминаха към окръжните прокуратури.

Попаднахте ли на интересни събития и какви?

          Разкажете накратко някои от тях!

Книгата има строго документален характер. Тя не пресъздава събития от дейността на прокуратурата във Враца и региона, а съдържа данни за нейния правен статут през годините и трудови биографии  на настоящи и бивши прокурори и следователи.

Интересен факт от нея  например е, че в Окръжна прокуратура – Враца е работил един от главните прокурори на Република България, а именно Евтим Стоименов, който е бил Главен прокурор от 14.12.1989г. до 06.11.1990 г.

Четем Ви в съвсем различен жанр от този, който сме свикнали, смятате ли да продължите?

Едва ли бих нарекъл книгата своя, тъй като съм написал само глава първа от нея. Всъщност, книгата може да се приеме, че е създадена от всички прокурори и следователи, които през годините са работили в структурата на Окръжна прокуратура – Враца. Тук са поместени техните трудови биографии и житейски път. Всеки един от нас знае какво стои зад отделните етапи от собственото си кариерно израстване. На повърхността разбира се са сухите факти, но зад тях са скрити много притеснения, напрежение, удовлетворение от постигнати добри резултати и най-вече стотици изработени дела и преписки.

     Кои са най-знаковите прокурори за Враца през годините?

Избягвам да поставям акцент върху един или друг прокурор. Всеки от нас, който постигне справедливо осъждане на извършител на престъпление се превръща за момент в знаков. По-важно е да се постараем да създадем авторитет на институцията, в която работим. Тя всъщност е това, което ще надживее отделните прокурори, колкото и „знакови“ да са те.

В днешни дни кое затруднява най-много работата на прокуратурата?

Още през ХVІІІ век Жан-Жак Русо пише, че един от подводните камъни, в които така често се разбива правосъдието е предубеждението. От него се стремим да се предпазваме.

Иначе по-конкретно, всеки ден при работата ни по преписки и дела, както и при осъществяване на надзора за законност се сблъскваме с трудности от материално-правен и процесуално-правен характер, например  непълноти  в законодателството; трудности от организационен и логистичен характер например  бавно изпращане на изискани от прокурори и разследващи органи документи, бавно изготвяне на експертизи и т.н.

  Много хора говорят за съдебна реформа, какво е Вашето мнение?

Считам, че съдебна реформа се извършва и към настоящия момент. Системата се променя и сега, променяла се е и в миналото, успоредно с промените в държавността. На тези процеси е посветена първата глава от книгата.

Изкушавам се все пак да цитирам една мисъл на Лев Толстой, а именно: „Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си“.

Връщам се на книгата, кога ще излезе от печат и къде могат да я намерят врачани?

Надявам се до няколко дни книгата да излезе от печат. Възнамерявам да изпратя екземпляри от нея на Регионална библиотека „Хр. Ботев“ гр. Враца, за да могат тези, които се интересуват от нейната тематика да имат достъп до книгата.

Мария Димитрова