Едва ли някой е изненадан, че надеждите на националния отбор за присъствие на голямо първенство за пореден път бяха попарени. Самият факт, че се появи илюзорен шанс за достигане до плейофите за място на Мондиал 2022, ни накара да помечтаем за малко, преди да се срещнем с тежката реалност за пореден път. След равенството с европейския шампион Италия и победата над Литва ни се стори, че като пред пещерата на Сезам към правилната пътека за Световното първенство ще ни дадат три поредни победи до края на квалификациите.

Е, отборът на Ясен Петров рухна още при първото изпитание. При това срещу съперника, който заема последното място в групата. България загуби с 1:3 визитата на Литва и това сложи край и на теоретичните ни шансове за присъствие на форума в Катар. Всъщност, не беше ли ясен този изход за тима на Ясен Петров? Още след първите два мача се видя нагледно, че националният отбор не може да мери сили и няма качества да бъде пред Италия и Швейцария. Историческото реми като гост на “скуадра адзура” ни даде надежди, но както самият селекционер отбеляза, по нашите земи много обичаме да залитаме от едната крайност в другата. Минаваме от пълно отрицание до космическа еуфория само на базата на един успешен мач, а след още един неуспешен се връщаме на отрицателния полюс.

 

Виновен ли е селекционерът?

 

Винаги. Треньорът неизменно носи отговорност. Специално Ясен Петров не може да не отнесе критика за представянето на отбора във Вилнюс. Там неговата селекция с малки изключения изглеждаше така, сякаш е събрана от поляните на четвърта дивизия. Това, което демонстрира представителният ни състав в толкова важен мач беше много далеч от модерния футбол, а на всичко отгоре не си личеше да я има и мотивацията за успех. Сякаш националите сами не искаха да си повярват, колкото и малък да беше шансът така или иначе.

Но от друга страна, Ясен Петров няма как да е виновен за цялостното състояние на българския футбол. Той беше призован да си ходи след загубата от Литва и в контекста на конгреса на БФС, спечелен инфарктно и спорно от досегашния президент Борислав Михайлов. Селекционерът не носи отговорност за това, че клубовете у нас не произвеждат “стока”, която да е конкурентна на най-добрите в Европа. Да погледнем къде играят нашите национали – Саудитска Арабия, Словакия, Кипър. Имаме един-единствен представител в първенство от Топ 5 на континента – Петко Христов играе за опашкаря в Серия А Специя. Като добавим халфа на руския Арсенал Тула Георги Костадинов, който отпадна за мача с Литва заради контузия, както и подвизаващите се в Белгия Димитър Велковски и Кристиян Малинов (отново в отбори на дъното на таблицата като Серкъл Брюж и Льовен), няма други играчи, които да имат ежеседмичен допир с по-високите нива на футбола. А само постоянните срещи с по-силни от теб могат да те направят по-добър, ако го искаш.

 

Все пак не всичко е толкова черно

Негативите в играта на националния отбор са много. Но все пак не бива да подхождаме с крайно отрицание. След загубата от Литва футболистите на Ясен Петров показаха характер и победиха Северна Ирландия с 2:1, при това след обрат през второто полувреме. Вярно е, че имахме и късмет, защото през първото полувреме гостите пропуснаха доста положения, а успехът дойде повече благодарение на индивидуалното умение на Тодор Неделев, отколкото на кой знае какво подобрение в общото представяне. Все пак се вижда, че срещу отбори от средна класа България знае как да стига до успехи, ако се мобилизира максимално и подходи концентрирано. Но за класиране на голям форум трябва да имаме качества да бием и големите. А това засега липсва.