Кулата в Пиза се е изправила с цели 4 сантиметра, съобщава Corriere della Sera, позовавайки се на професор Салваторе Сетис, който е член на експертна група, занимаваща се със състоянието на уникалното архитектурно съоръжение. Наблюдението през последните 17 години според него сочи именно това – наклонът е с 4 сантиметра по-малък. „Изглежда така, сякъш се е подмладило с понсе два века.”, твърди ученият. Изправянето вероятно се дължи на дейностите по стабилизирането й в периода от 1993 до 2001 година. Затова по-късно през 2008 година беше съобщено, че заплахата от падане на сградата е спряна. До този момент учените отчитали, че тя се накланя с около 1 мм на година. Бяха монтирани 100 камери, които трябваше да я следят, тъй като се смятало, че сданието, построено през 12 век при тези темпове на накланяне нямва как да не падне. С днешна дата такава вероятност няма. В същото време обаче професор Салваторе Сетис е категоричен, че кулата никога не би могло да бъде съвсем изправена.
Какво всъщност е кулата в Пиза?
Основите на кулата в Пиза като камбанария на църквата Санта-Мария са поставени на 9 август 1173 година. Всемирната си известност получава заради неперднамерено получения наклон, който създава впечатление, че тя пада. В крайна сметка е установено, че това наистина се случва с много бавни темпове и затова в периода 2002-2010 година са проведени реставрационни дейности, с които наклонът е съкратен от 5°30′ до 3°54′. Кулата има 294 стъпала. Заради наклона височината и има две стойности – от едната страна е 55,86 м, а от другата е 56,7 м. Дебелината на стените се смалява от основата нагоре. Долу е 4,9 м, а най-горе е 2,48 м. Има и още любопитни данни. Диаметърът е 15.54 метра, а тежината на цялата сграда се изчислява на цели 14 453 тона.
Защо все пак кулата „пада”?
Под южната част на кулата почвата е по-глинеста от северната и поради тази причина сградата започнала да се накланя само 5 години след построяването. Наклонът е бил забелязан след построяването на третия етаж през 1178 година. Както заради този наклон, но и заради оригиналния архитектурен вид от тогава до наши дни кулата е обект на особено внимание по цял свят. Затова властите винаги са полагали усилия да я съхранят и да я направят по-устойчива. Едно от извършените мероприятия наистина впечатлява. Тъй като кулата „пада” на юг откъм северната страна върху бетонни греди били поставени оловни решетки като противотежести. След това пръстта под основите на кулата бил подложен на обстойно изследване и последвали редица експерименти по укрепването й с бетонни фундаменти, които обаче били разположени не около, а на разстояние от самата сграда. Разчетите се оказали верни и така кулата се изправила с няколко сантиметра и се стабилизирала. И към момента обаче текат дейности, които се провеждат под повърхностния слой на земята и са насочени към укрепването на основите. Така, че професор Салваторе Сетис вероятно ще се окаже съвсем прав – кулата никога няма да падне.
