На 77-годишна възраст от рак почина италианският режисьор и сценарист Бернардо Бертолучи. Той е носител на множество награди, сред които „Златен глобус” и „Оскар”. „Това беше последният император на италианското кино, господарят на всички фрески и номера. Празникът свърши: трябват двама за танго“ – каза Жил Жакоб, бившият президент на кинофестивала в Кан, който връчи почетната награда „Златна палма“ на Бернардо Бертолучи през 2011 г. Бертолучи повлия на поколения кинорежисьори с нетрадиционните си филми като „Конформистът“ и „Последно танго в Париж“, в които изследва политиката и сексуалността чрез личен поглед и новаторска операторска работа. Считан за един от гигантите на италианското и световното кино, Бертолучи беше единственият италианец, който някога е печелил „Оскар“ за най-добър режисьор през 1988 г. за „Последният император“. Биографичният шедьовър за последния китайски император спечели общо девет „Оскара“, като печели във всяка категория, в която е номиниран, включително за най-добър филм и най-добър режисьор. Така Бертолучи става първият и единствен италианец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор. Той е печелил също почетна награда „Златна палма“ в Кан и почетен „Златен лъв“ на кинофеситвала във Венеция.
Филмът му „Двадесети век (1900)“ е признат за класика в родината му.
Бертолучи придоби известност за своята еротична драма „Последно танго в Париж“ от 1972 г. с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер, в които има спорна секс сцена, включваща масло.
Сред най-известните му филми са още „Сухата кумица“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и други.Бертолучи снима много в чужбина – в Париж, където е заснет и „Мечтатели“, в Китай, в Африка – „Чай в пустинята“, в Бутан – „Малкият Буда“.
Има звезда на Холивудската алея на славата от 2013 г.
Печелил е почетен „Златна палма“ за творческия си живот на филмовия фестивал в Кан през 2011 година.
Той беше в инвалидна количка в продължение на няколко години.
Роден в Парма в Североизточна Италия през 1941 г., Бертолучи прави филми, които често са силно политизирани, отразява работническите борби в „1900“ г. или със съдбата на левите във фашистката Италия в „Конформиста“.
Баща му е поет и филмов критик, майка му е учителка. Бертолучи започва да пише стихове още на 12 години и скоро печели няколко престижни награди. Баща му му подарява камера, когато Бернардо е на 15 години.
Завършва литература и философия. След това отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма „Безделник“ през 1961 г.На 22 години заснема първия си филм „Сухата кумица“.
След успеха на „Последно танго в Париж“ Бертолучи разполага с достатъчно средства за мащабни филми.
Филмът, който го поразява, е „Сладък живот“ на Федерико Фелини.
източник Нова Тв
