Стартовата работа в изложбата е проект на София Грънчарова от преди три години, който се оказва изненадващо актуален за сегашната ситуация. Художничката представя случайно намерен дъждобран за „всякакви извънредни ситуации“, които би трябвало да ни предпази от всичко, което ни застрашава.
Но какво ни застрашава и в какво се изразява извънредната ситуация са въпросите, които авторката задава в тази работа.
Лъчезар Бояджиев участва в изложбата с рисунката за София от цикъла Utopian Solutions for Dystopian Cities, която той прави по време на първата карантина и затваряне, когато не знаехме какво се случва и какво предстои, и затворени вкъщи усещахме огромната липса на физическия контакт с приятели и близки, както и свободните разходки в природата.
Така художникът смята, че София трябва да се забавлява и затова предлага тя да има огромно езеро,
виенско колело и да стане „увеселителен“ еко-парк, който е разположен по склоновете на Витоша.
Елена Назърова представя рисунка, специално направена за изложбата. Тя представлява композиция с много човешки фигури в най-различни форми на контакт и взаимодействие помежду си – обратно на това, което ни наложи социалната дистанция през последната година.
Композицията е вдъхновена от новините през годината и по-конкретно визуалната информация към тях – сцени на насилие от протестите, действията на парамедиците, разходки с куче в парка и други.
Желанието на авторката е да предаде информацията от новинарските емисии по по-човешки, дори сантиментален начин.
Фотографската серия „Приспособяване“ на Десислава Тодорова разкрива как хората реагират на предизвикателства, поставени в екстремни условия. Авторката кани случайно срещнати хора да се гмурнат под вода и запечатва изражението им в първия миг от потапянето им в морето.
Палитрата от емоции и състояния е много любопитен портрет на обществото.
Работата на Ева Тенева-Зайкоф е също много емоционална и предизвикваща реакция. „Доктори без маски в “Огледалния свят” е серия от портрети на близки на художничката лекари, които тя представя интимно, с много емпатия и достойно за уважение чувство.
Аналогията с „Алиса в огледалния свят“ е интересен поглед към професията на лекаря, който във времето
на пандемия получи нов вид отношение и признание на важната му обществена функция.
Антония Димитрова прави по време на изложбата работа в процес със заглавие „Накъде? На там ли?“
Художничката ще създава на място в галерията серия от графики в техниката суха игла, които ще бъдат вдъхновени от разговорите й с посетителите относно това какво се случи и какво предстои… След това тези създадени в колаборация с хората изображения стават карти за игра, за които посетителите могат да изразят своите аналогии и метафори.
Изложбата представя четири общностни проекта на артисти от различни точки в България, които изразяват тяхната позиция и моделите, по които те, заедно с тяхната общност реагират и се справят със ситуацията.
Деница Милушева, Весислава Желева и Милена Симеонова от Велико Търново са авторските на CUT|КЪТ – зийн на общността, чието първо издание те реализират по време на първото извънредно положение. „Кът за срещи по време на карантина“ събира размишления, преживявания и ежедневие във визуална форма, разказ и поезия, които посетителите ще могат да видят в галерията.
Отделно показваме извадки от самото списание, като календара “Съседите разказват” и карта и легенда на маршрути по време на изолация “С всяка крачка откривам нова гледка” на Деница Милушева.
„Остави се да си ВОДЕН“ е призива на Иван-Александър Иванов и Стефания Георгиева – младо артистично семейство, които се установяват в село Воден в Странджа и през изминалата година правят серия от инициативи, в които включват местната общност.
Почистване на църквата, ремонт и връщане към живот на помещения в читалището, регулярни творчески работилници с местни деца и младежи са част от инициативите, които тези ентусиазирани млади хора правят за селото и общността с идеята да подобрят средата и начина на живот на село.
Примерите за емпатия и близки връзки между млади и стари ни пренасят в най-северозападната точка на България – село Делейна, Видинско, където през лятото на 2020 се проведе първата артистична резиденция от програмата Резиденция Баба на Фабриката за идеи.
Под мотото „Радикално въображение за селата“ 11 артисти от 6 държави, част от тях на място, други – дистанционно, изследваха селото и споделяха с хората своите идеи и визии за възраждане на живота на село. Документация от този процес и част от произведенията на участващите художници ще бъде представена в изложбата.
Обиколката ни из страната продължава на юг с проекта „Филибелии – Гласът на заглушеното общество“ на Дувар колектив, в който те работят с жителите от квартал Столипиново в Пловдив. По време на пандемията и бездруго трудния живот на хората там е допълнително затруднен от наложената карантина и затворения достъп към външния свят.
Това обаче е и време на силна подкрепа и солидарност между хората и резултат от това е онлайн новинарския сайт, който Дувар колектив създават и поддържат с малка група доброволци.
Изложбата включва също секция за четене, в която представяме списанията КЪТ|CUT и Филибелии и публикацията на проекта „Доктори без маски” на Ева Тенева-Зайкоф.
Подготовката на проекта е подкрепена от Национален фонд „Култура” по програма „Творчески инициативи“.
Участници са: София Грънчарова , Лъчезар Бояджиев, Елена Назърова, Десислава Тодорова, Ева Тенева-Зайкоф, Антония Димитрова, Деница Милушева, Весислава Желева и Милена Симеонова, Иван-Александър Иванов и Стефания Георгиева, Фабрика за идеи, Дувар колектив.
Събитието ще се състои от 31 май до 15 юни в Художествена галерия „Иван Фунев“, пл. „Христо Ботев“ 2 във Враца.
