Молитвеният дом стана опасен за миряните след два некачествени ремонта

Вече 12 години храм „Св. Троица“ , в мизийското село Крушовица е хлопнал врати за близо 1600-те  жители там. Само монтирана в църковния двор камбанария възвестява празничните и траурните дни в ежедневието на селото, чийто храм не е затварял врати и през тоталитарно време.

Причината – два поредни некачествени ремонта и един недовършен.

Белокаменната църква е отворила врати преди 124 години и е устояла близо столетие на предизвикателствата на времето.

През 2005 година е преосветена  от Врачанския митрополит Калиник,

след извършен дългоочакван ремонт. Празникът е пищен, радостта  – голяма. Само след две  години обаче се оказва, че фирмата, работила по потягането на внушителната постройка, си е оставила непрофесионална визитка.

Новият кмет  Илия Илиевски пише през 2007 година  докладна до общинския кмет д-р Виолин Крушовенски, местния сенат и Врачанска митрополия, в която ги уведомява, че е увреден куполът на храма, а от него падат парчета мазилка и цели тухли.

Комисията, назначена от Община Мизия установява,

че е „паднала вътрешна мазилка около купола и е обрушена тухлената зидария, увредени са стенописите, разместена е ламаринената обшивка  на покрива около купола, има счупени керемиди“.

Протоколът съдържа констатация, че в този вид „църквата не може да бъде използвана по предназначение“

и екземпляри от него  са изпратени до кметството, Община Мизия, енорийския свещеник отец Марин  Панов и Врачанска митрополия.

Издадена е първата кметска заповед за затваряне на храма

поради застрашаващи живота на хората условия (2007г.). От този момент започват  нескончаемите преписки между институции и молби за помощ до Дирекцията  по вероизповедания. Започва чутовен  скандал, който води до протест на жителите на селото  през 2016 година и закана да бъде блокиран пътят към АЕЦ Козлодуй.

През 2008 година митрополитът е уведомен ясно и конкретно, че контролът върху извършения през 2005 година ремонт е занижен, пренареждането на керемидите е неправилно и вследствие на обилните валежи водата се излива в храма  през купола и разрушава освежения през същата година интериор. Отправена му е молба за спешно съдействие.

Така Епархийският архиерей започва да посещава селото редовно и да следи отблизо ситуацията, но е трудно да се окаже подкрепа от негова страна поради напрегнати отношения със св. Синод от финансово естество ,за което чрез медиите е уведомена обществеността.

През 2009 г. Илия Илиевски се обръща към  Дирекция по вероизповедания и моли за спешно съдействие и подкрепа. Отговор не получава.

През  следващата 2010 г. Църковното настоятелство се събира на спешно заседание и констатира продължаващата разруха на светинята:

„От купола е паднал лепеж с половинка тухли, от южната-хоросан и също тухлени отломки, като на северната страна разрушеното пространство е довело до показването на дървените греди, които са започнали да изгниват“.

Комисията, назначена със заповед на общинския кмет  потвърждава сведенията на църковното настоятелство и изпраща резултатите от проверката на Врачанска митрополия.

Следват тревожни сигнали  и през 2013-2014 година,

в които с покруса се описва, че „хората няма къде да се помолят, няма къде свещичка да запалят, по време на празници няма къде литургия да се проведе. Храмът ни е като „мерзостта на запустението“  и това е възмутително. Въпреки всичко това, хората са съпричастни и с техни дарения е закупена нова камбана за втората камбанария, въпреки че тя е почти срутена“.

Отговор няма и упоритият селски първенец отправя апел към Патриарх  Неофит. Споделя му печалната вест, че дори при смъртта на свещеник Марин Панов  на 11.05.2014г.  не  е имало възможност това да бъде известено на миряните чрез камбанен звън.

“Моля за Вашето  съдействие   спешно да се потърси начин за извършване на ремонта, за да може в него да се извършват литургии, хората да  има къде да се помолят. В противен случай  духовното в нас постепенно ще загине, а народ  без вяра не е народ. Цялото село очаква мъдро решение от  Светия Синод, за да имаме надежда, че храмът ще се  запази  и ще отвори врати за миряните“, споделя с Архипастиря на българите  общата скръб и надежда  Илиевски.

Безотговорността и нехайството се оказват фатални за красивата църква, градена  след Освобождението с много любов и показваща възродения български дух.

На 23.08.2015 година в 20,40 ч. централният купол на храма се срутва.

Издадена е трета кметска забрана за влизане в храма.  Този път тя касае  и забрана през църковния двор да не преминават хора и животни. Изработена е Количествено стойностна сметка (КСС).  Заедно със снимков материал тя е изпратена до Врачанска митрополия, Дирекция по вероизповедания, Община Мизия и Общински  съвет.

От Дирекцията  превеждат съгласно закона 20 хиляди лева за ремонт на храма. Те обаче  са недостатъчни и жителите на селото се опитват да издействат от общинската хазна още средства. Може би, отказът поради липса на такива е бил за добро.

В средата на 2016  година   фирмата твърди, че ремонтът и консервацията са извършени,

но е видно, че някой иска да заблуди хората чрез масова хипноза в стил „новите дрехи на царя“.

За отпуснатите 20 хиляди държавни пари е направено  само временно покритие на падналия купол от дъски и непромокаема смола.

За да не назоват нещата с истинските им имена, кметът и жителите на селото този път молят за проверка по случая  митрополит  Калиник, Дирекция „Вероизповедания“ и Община Мизия.  Унижението от подигравката с тях ги тласка към отчаяни действия – организират протест и уведомяват всички медии за дълго критата сага.

Дирекцията разпорежда на Врачанския митрополит проверка и доклад по случая,

а малко по-късно праща старши експерт Жасмина Донкова лично да провери всичко  на място и вменява на всички, вкл. и на фирмата изпълнител да бъдат на  21 юли 2016 г. пред храма в селото.

Община Мизия изпраща заместник-кмета Николай Нековски, старши експерт  УТС Дафинка Берчев, и главния архитект Атанас Йорданов. На място е и енорийският свещеник отец Дилян Тенджерски.

Никой от фирмата изпълнител, избрана от Врачанска митрополия, както и самата  тя не се подчинява на държавния орган и не изпраща представители.

В писмото, което Емил Велинов – директор на Дирекция “ Вероизповедания“ изпраща на 28 юли на всички заинтересовани страни се  твърди, че според оценката на изпратения от тях експерт и всички присъстващи в  пошлата инсценировка на ремонт са вложени не повече от 2000лв.

Врачанска митрополия  и фирмата изпълнител незабавно трябва да дадат обяснение пред специализирания орган на Министерски съвет за изразходваната субсидия и неявяване на мястото на проверката на неин представител.

„В противен случай ще бъде сезирана врачанската прокуратура“ , пише Емил Велинов.

„Зов нюз“  разполага със сведения, че покойният  Врачански митрополит и епископ Киприян, тогавашен викарий на дядо Калиник, са дали обяснение в Дирекция по вероизповедания. Фирмата изпълнител обаче остава в тайна и без санкции за стореното безчиние. Това кара хората да продължават да се борят за своя храм.

На 25.08.2016 г. кметът продължава действието на старата заповед за забрана

за достъп до храма от преди година. Мерките, които трябва да се предприемат са запечатване и обезопасяване. Дирекция „ Вероизповедания“ и Врачанска митрополия не са уведомили нито общинския кмет д-р Виолин Крушовенски, нито кметство Крушовица за следващите стъпки на Велинов,относно митрополията и фирмата изпълнител.

През м. септември на злополучната година и  по-късно се прави ново КСС и нов иск чрез енорийския свещеник отец Дилян Тенджерски  до Емил  Велинов.

През 2017 година са отпуснати нови 10 хиляди лева,

които само укрепват част от участъка около купола. Според последната КСС за цялостен ремонт и реставрация са необходими 50 хиляди лева.

Врачанският депутат Красен Кръстев, преди две години удовлетворява искането на хората за 10 хиляди лева и ги осигурява.

Впоследствие е изпратено второ писмо с искане за още 10 000лв. до Дирекция по Вероизповедания,което вероятно не е удовлетворено

Въпреки всичко фактическото състояние към днешна дата е същото.

Така селото остава без молитвен дом вече 12  години.

Осемдесетгодишната баба Христина, наричана баба Рика,

живуща във Враца, но родом от Крушовица е участвала в разгорещените страсти около менте-ремонта през 2016 г.. Тя ни написа един кратък тъжен текст. Коментарът е излишен и ненужен.

„Идват кметски избори и ние сме много огорчени от липсата на молитвен дом. Това ще ни е достатъчно основание да изключим определени политици от нашия избор“, споделиха пред  нашия екип жители на селото.

Сегашният Врачански митрополит Григорий  е посетил селото и храма, м.г. и е обещал да се бори за осигуряване средства на ремонта и реставрацията на храма.

За тази година хазната е отпуснала 2 900 000 лв.за ремонт на православни храмове и манастири. Хората се надяват приоритет за Врачанска епархия да е техния запустял храм в с. Крушовица.

Наташа Войкина