Парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси не успя да приеме на първо четене проекта на Закон за събиране на вземания по потребителски договори (ЗСВПД), който влезе в дневния ѝ ред само седмица след като беше внесен в Народното събрание.
По-известен като закон за колекторите, той е първият изцяло нов закон, който внася този Министерски съвет (пълния текст на проекта виж тук).
Краткият срок, след който той влезе за обсъждане в правната комисия, стана пореден повод за демонстриране на противоречията в управляващата коалиция.
След като Петър Петров от „Възраждане“ предложи отлагане на разглеждането му, като обясни, че материята е важна и сложна и трябва повече време за запознаване, той беше подкрепен от Бранимир Балачев от ГЕРБ и Андрей Михайлов от ИТН.
Това ядоса вицепремиера Корнелия Нинова, която беше дошла лично в правната комисия, за да защитава законопроекта. „Няма закон, който да е минавал през такава процедура и обсъждания, каквито ние сме направили“, каза тя и изреди серия от срещи и обсъждания на различни нива с всички в коалицията, след това с потребителски организации и БНБ. По думите ѝ от началото на годината проектът е известен и са съобразени всички предложения по него на ПП, ИТН, ДБ и БСП, пише Лекс нюз.
„Готов закон, който решава проблема на хиляди българи и слага спирачка на съмнителен оборот за 4 млрд. лв. и вие ми казвате, че ви трябва още време след всичко, което сме направили“, заяви Нинова.
Мирослав Иванов от ПП напомни, че днес проектът се разглежда само на първо четене и за конкретните текстове може да се предвиди по-дълъг срок за предложения и обсъждане. Явор Божанков пък изтъкна, че законопроектът не е сложен. „На мен ми отне 35 минути да се запозная с него“, каза той. И заяви: „Ние смятаме, че е доста важен въпрос особено в този социално-икономически момент. Не трябва да губим време, а да започнем работа по него“.
Балачев обаче изтъкна, че няма бързи, а качествени и некачествени закони и че може да очаква с това темпо проектът да бъде внесен в пленарната зала преди Великден. „Да не гледаме важни за хората закони, защото предстоят празници, ли? Сега ще е Великден, после Гергьовден, а след това ще дойде Коледа“, контрира Филип Попов от левицата.
В крайна сметка предложението за отлагане не мина на косъм, като депутатите се разделиха 11 на 11, тъй като ИТН гласуваха с ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ за изваждането на законопроекта от дневния ред на комисията.
Когато обаче дойде ред той да бъде разгледан от комисията, депутатите от ИТН напуснаха залата заедно с тези от опозиционните партии и така провалиха кворума. Законопроектът беше обсъден, но нямаше как да се проведе гласуване. Това накара Филип Попов да заяви: „Кворумът беше тенденциозно провален. Обсъждането вече е извършено и предлагам да се свика извънредно заседание на комисията само за гласуване. Това може да стане и в почивка на пленарното заседание, тъй като ще отнеме минути“.
С проекта на Закон за събиране на вземания по потребителски договори за първи път се въвежда регулация за т. нар. колекторски фирми, като той ще се прилага не само за фирмите, които купуват дългове, но и за тези, които обслужват вземания, от името на кредитор или на купувач на вземания по необслужвани потребителски договори. Правилата му няма да важат за адвокатите, съдебните изпълнители, нотариусите и банките.
„В закона са включени и фирмите за бързи кредити“, подчерта Корнелия Нинова. А омбудсманът проф. Диана Ковачева заяви, че това трябва да бъде посочено по-ясно, тъй като всички разпоредби, засягащи потребителите, трябва да не оставят съменение при тълкуването им
Проектът въвежда изисквания за фирмите, които купуват или обслужват вземания. Те ще се вписват в специален регистър, ще трябва да имат поне 500 000 лв. капитал и застраховка.
Има и условие всички наети в тях, както и ръководствата им, да „не са осъждани за и срещу тях няма образувано наказателно производство за престъпления против личността, престъпления против собствеността, престъпления против паричната и кредитната система и за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система съгласно Наказателния кодекс“. Има и изискване срещу членовете на управата и служителите на колекторските фирми да няма образувани изпълнителни производства за събиране на публични вземания в големи размери, по смисъла на проекта за над 3000 лв.
С проекта се забранява кредитор да прехвърли вземането по договор с потребител на лице, което не е вписано в специалния регистър. И всяко такова прехвърляне се обявява за нищожно. Тази забрана обаче се предвижда да се прилага 9 месеца след влизането на закона в сила.
Три дни след обнародването му обаче ще започнат да действат въведените с него правила за прехвърляне на вземания по потребителски договори.
Те изискват преди прехвърлянето първоначалният кредитор да уведоми потребителя, че възнамерява да го извърши, като посочи размера на вземането, неговото основание, датата, на която е настъпила изискуемостта му, погасените до момента суми, както и лицето, на което ще го цедира. Уведомлението трябва да е в писмена форма.
Основен момент е, че в него кредиторът е длъжен да покани длъжника да плати доброволно в двуседмичен срок.
След цесията потребителят има право на всички възражения спрямо купилия дълга, които е имал към първоначалния кредитор.
Длъжникът освен това има право да оспори вземането пред новия кредитор. Колекторските фирми се задължават да създадат вътрешни процедури с ясна, точна и актуална информация за процеса на разглеждане на жалбите, които да публикуват на сайтовете си. В тях задължително трябва да е посочено как се подава жалба, как ще бъде разгледана, в какви срокове, включително и „кога ще бъде потвърдена жалбата, ориентировъчни срокове за разглеждане, наличие на компетентен орган, омбудсман или механизъм за алтернативно разрешаване на спорове и др.“.
Друга важна за потребителите промяна е, че се регламентира забрана новият кредитор да иска от тях „каквото и да е плащане, което е в по-висок размер от дължимото според договора с първоначалния кредитор“.
Нещо повече – колекторската фирма ще има право само на лихва за времето на забавата за изпълнение на прехвърлените вземания, която не може да надвишава законната лихва.
„Сега имаме случаи при които едно вземане за 50 лв. нараства на 400-500 лв.“, каза Нинова.
Както е известно, проектът урежда задължение при събирането на задължение на потребител колекторите да зачитат доброто му име, правото му на чест, достойнство и неприкосновеност на неговия личен живот. „Забраняват се действия и практики по събиране на вземането чрез използването на тормоз, принуда, въвеждане в заблуждение или предоставяне на неверни данни относно съществуването и размера на вземането, включително използването на физическа сила или на заплаха, или на обида – чрез думи или действия или нарушаващи добрите нрави“, предвижда проектът. Като изрично регламентира серия от забрани. Сред тях е да се звъни по телефона, да се изпращат писмени покани, включително и по електронен път от 20 до 7 ч., както и в почивни и празнични дни. Да се отправят повторни покани и обаждания в интервал, по-кратък от 2 работни дни. Да се контактува във връзка или по повод на вземането с лица, на които то не е прехвърлено. Да се поставят уведомления и информация за дълга под всякаква форма на обществени места, както и на места от личната правна сфера на длъжника, от които може да се получи обществено достъпна информация.
„Това е изключително важен законопроект и трябва да бъда разгледан в спешен порядък. Получавам стотици жалби, в които хората се оплакват от произвол от страна на колекторските фирми. Става дума за безогледно притискане на длъжниците с методи на ръба на закона. Хората търсят помощ, за да не бъдат тормозени“, каза проф. Диана Ковачева.
От името на „Продължаваме промяната“ Петър Куленски каза, че партията подкрепя законопроекта, като между първо и второ четене ще предложи някои допълнения – да се уреди какви са последиците от оспорването на вземанията, да се регулира още режимът на телефонните обаждания, както и допълнителни гаранции за защитата на личните данни.
Петър Славов от „Демократична България“ заяви: „Дълго време Народното събрание беше длъжник в това да даде защита на тези най-уязвими групи от обществото. Вярвам, че ще намерим верния баланс между защитата на правата на гражданите и правата, свързани със стопанския оборот“.
