“Бизнесменът Ахмед Доган…” Нищо чудно в близко бъдеще с това определение да започват голяма част от журналистическите материали за все по-мащабните бизнес начинания на основателя и почетен председател на ДПС. За някои – съвсем неочаквано, за други – съвсем според актуалния резонанс в държавата, той се оказа собственик на ТЕЦ “Варна” и прилежащото му пристанище във Варненското езеро.
Първите опити за подобна легитимация всъщност не са от вчера.
Достатъчно е да си спомним за внушителния хонорар от над 1,5 милиона лева, който той взе за маркетингово проучване по проекта Цанков камък, получен от “Минстрой холдинг”. Колкото и странно да прозвучаха на мнозина хидрогеоложките дарби на Доган, то през 2011 г. съдът се произнесе, че за получаването на парите известният политик не е бил в конфликт на интереси.
След като Доган стана собственик на пристанище и инсталирана енергийна мощност от 1260 мегавата, изненаданите са далеч по-малко, въпреки че в сравнение с двете придобивки, 1,5 милиона лева хонорар са си като джобни за закуска.
Хронологията
През октомври 2017 г. ЧЕЗ Прага обяви, че е подписала сделка за продажбата ТЕЦ Варна на съвсем неизвестно дружество с ограничена отговорност.
Купувачът на варненската централа бе българската фирма Сигда ООД, която се оказа собственост на сина и дъщерята на Данаил Папазов, известно име в морския бизнес. Той бе директор на Пристанище Варна в периода 2001 – 2013 г., министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски (уж от квотата на БСП), неуспял независим кандидат за кмет на Варна. А последният му засега опит на политическата сцена бе като кандидат за вицепрезидент в тандем с Пламен Орешарски. Това бе и двойката, която получи подкрепата на ДПС.
В края на ноември миналата година Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) отказа да образува процедура по искането на Обединени патриоти на ТЕЦ Варна, респективно – на купувачите да бъдат вменени конкретни задължения за действия, който трябва да извършат за рехабилитация на централата и пускането й в действие. След това КЗК одобри сделката, като прие, че няма концентрация и сделката по придобиване на 100 % от акциите на ТЕЦ Варна бе затворена към края на 2017 г.
При придобиването на централата липсваше официална информация за платената цена по сделката. А от Прага дойде информацията за стойност от порядъка на 50 млн. евро, която на пръв поглед звучи доста сериозно за неработещия ТЕЦ.
Според запознати с детайлите по придобиването на българския актив, в действителност сделката е много по-изгодна за купувача. А реалната цена е 30 млн. евро, платени от купувача.
Те твърдят, че от обявената стойност от 50 милиона евро е приспаднат дълг на ЧЕЗ Прага към ТЕЦ Варна за 20 млн. евро. Любопитното в случая е, че компанията в Прага е взела назаем тези пари от дъщерното си дружество в България.
В случая е интересно дали не става дума за ощетяване на бюджета на България с минимум два милиона евро – неплатен данък върху печалбата и още 900 000 евро данък дивидент.
А през септември миналата година се оказа, че Ахмед Доган е купил 70 процента от дружеството собственик “Сигда” ООД.
На светло
Доган по правило като политик никога не е бил многословен. Рядко даваше интервюта и говореше пред журналисти, в редките случаи го правеше пред доверени хора. Като бизнесмен също не е по-различно. Затова медиите бяха силно изненадани когато ТЕЦ-ът му покани журналисти в рамките на инициатива, наречена “Ден на отворените врати”. А на събитието бяха разкрити мащабни “творчески планове”.
Изпълнителният директор Данаил Папазов обяви, че в пристанището ще бъдат налети 89 милиона евро инвестиции и че до края на юли в компанията ще влезе мощен инвеститор, който ще получи 50 процента дял.
Новият съдружник щял да финансира инфраструктурата и силози за зърнения терминал. Плановете са до края на годината “Пристанище ТЕЦ Езерово” да обработи до 250 хил. т товари, които догодина да се увеличат двойно – зърнени храни, олио, асфалт, битум и тежки корабни масла.
Много любопитна е и друга заявка на Папазов, че след изграждането на новата контейнерна инфраструктура портът ще обработва около 200 хил. т. контейнери на година. Това е общият капацитет на всички български пристанища в момента.
Замисълът явно е новият партньор в “Пристанище ТЕЦ Езерово” да осигури огромен за българските мащаби трафик на контейнери за Западна Европа, вероятно от Китай.
Държавната подкрепа
Засега плановете за мащабен бъдещ бизнес до голяма степен изключват неработещия ТЕЦ Варна и са концентрирани изключително върху пристанището. Което всъщност изобщо не означава, че електроцентралата не е печеливша. Всъщност на практика няма нищо по-печелившо от това да имаш неработещ ТЕЦ, за който държавата плаща, за да не работи.
А ето и доказателството!
На тази диаграма е показано разпределението на т. нар. “студен резерв”. Това са енергийни мощности, които стоят в режим на готовност и трябва да бъдат включани, ако държавата го поиска.
Както ясно се вижда, “лъвският пай” от резерва през последната година са за “ТЕЦ Варна”. Иде реч за над 27 милиона лева или почти половината от реално платената цена на ЧЕЗ за централата и пристанището. Според изявленията на Папазов ТЕЦ-ът ще участва в бъдещите търгове на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за парите и през следващата година. А трите блока на централата, които са на природен газ, трудно биха могли да работят на свободния пазар заради скъпото си производство. От друга страна, ако дадена енергийна мощност стои в резерв, освен че печели, тя пестии и от това, че не плаща за вредни емисии.
Превръщането на ТЕЦ Варна в основен ползвател на милионите от държавата е една от най-невероятните мистерии на родната енергетика. Тя стана факт след като “ТЕЦ Марица-изток 2” сам се отказа от спечелен търг на ЕСО в полза на мощността на Ахмед Доган. По казуса липсва каквото и да е логично обяснение, още повече, че държавната централа е сред “цапащите”, плаща огромни екотакси и продължава да трупа многомилионни загуби, работейки.
Ролята на кмета Портних
Заявените планове за развитие на догановото “Пристанище ТЕЦ Езерово” са в много пряк унисон с “идеите за развитие” на варненския кмет Иван Портних.
Преди броени дни градоначалникът от ГЕРБ даде интервю за седмичника “Капитал”, в което заяви следното:
“Моята позиция винаги е била ясна – отваряне на Варна към морето. Реализираме я стъпка по стъпка – с новото рибарско пристанище в Аспарухово, с разширяването на социализираната зона на пристанище Варна-изток. Смятам, че на пъпа на града е абсурдно да се товарят зърно и скрап – защото това е дейността на пристанище Варна-изток. Прахът, замърсяването на въздуха, тежкотоварният трафик, зърновозите, задръстванията по Аспаруховия мост и по бул. “Девня”, разбитата улична инфраструктура са само част от последствията. И печалбата за държавата е много по-малка от нанесените щети. Така че пристанищните дейности трябва да бъдат преместени, повтарям го от шест години и позицията ми е ясна и категорична.”
Случайно или не, товарите, които според Портних нямат място на територията на държавното пристанище, ще са основна част от бизнеса на порта на почетния председател на ДПС.
От всичко изброено виждаме, че г-н Доган има не само уникален инвеститорски нюх, но и специфично визионерство, което да му позволява да предвижда правилните намерения на властта – местна и централна.
Което се оценява високо и от друго емблематично лица на бизнеса и партия ДПС.
“Винаги бих инвестирал в проекти на г-н Доган“. каза днес в парламента депутатът, бизнесмен и медиен магнат Делян Пеевски в отговор на въпрос дали би инвестирал в ТЕЦ “Варна”.
По-голямо признание за икономическа целесъобразност на инвестиционен проект в България, едва ли може да има!
Източник: Офнюз
