За първи път от почти 16 години давността ще започне да тече три дни след обнародването на решението на конституционните съдии
Конституционният съд (КС) единодушно отмени мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Това стана на 16-ата година от въвеждането му и 10 месеца след изтичането на срока му на 31 декември 2022 г.
Решението (пълния му текс виж тук) на КС е последното, което той взема в настоящия си състав, тъй като на 1 март изтича мандатът на Гроздан Илиев и съдът остава с 10 членове (повече виж тук).
Мораториумът беше въведен в Закона за собствеността (ЗС) през 2006 г. и оттогава непрекъснато бива удължаван, като последно това стана през 2018 г. с обещанието, че привилегията за държавата и общините ще отпадне от 2023 г.
В България от 1951 г. до 1 юни 1996 г. действа тотална забрана за придобиване на каквато и да е вещ държавна или общинска собственост. Тогава с промени в Закона за собствеността тя отпадна (законодателят я остави само по отношение на публичната държавна и общинска собственост) и така до 2006 г., когато малко преди да изтекат 10-те години, които позволяват да се придобие имот и при недобросъвестно владение, беше въведен първият мораториум по отношение на държавната и общинската собственост.
В продължение на над 15 години държавата го удължава, като всеки път мотивът за това е, че още не е приключил процесът по регистриране и актуване на имотите ѝ, както и този на общинската собственост.
Последното удължаване е специален случай, тъй като беше направено със задна дата – изменението в ЗС, с което беше регламентирано, беше прието през януари 2018 г., но влезе в сила от 31 декември 2017 г. (повече виж тук).
Освен това миналата година обхватът на мораториума беше разширен и защитата от придобиване по давност беше разпростряна и над училищни имоти. В актуалния ѝ вид разпоредбата (§ 1, ал. 1 ЗДЗС), обявена днес за противоконституционна, гласи: „Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование“.
Мораториумът беше атакуван в КС от Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Адвокатурата изтъкна, че той касае само частна собственост – държавна или общинска, а не и публичната, и на практика поставя една категория частна собственост и нейните собственици в привилегировано положение спрямо друга. Освен това ВАдС посочи, че тъй като всеки придобивен способ за едно лице е способ за загубване на право на собственост на другиго, с мораториума на практика държавата и общините черпят права от собственото си бездействие, само защото са се дезинтересирали от владението и стопанисването на имотите си (повече за аргументите в искането на адвокатурата виж тук).
Докладчик по делото е Константин Пенчев.
В решението си КС заявява, че с мораториума е засегнато правото на собственост.
„То е предназначено да гарантира на отделния човек свободно пространство в имущественоправната сфера и с това да направи възможно той да гради живота си на собствена отговорност. Като основно право част от обективния правен ред, правото на собственост обаче „живее” не само като субективно право, а и като нормативно определено право, с което държавата е длъжна да се съобразява. Самото понятие за основно право на собственост е по-широко от това в гражданското право и в обхвата на защитеното му от Конституцията съдържание попадат и предвидените в законодателството способи за придобиване на собственост. За една правова държава, която въздига правото на собственост в основно право с конституционен ранг, е чуждо разбирането, според което на гражданите се дължи конституционна защита само на вече придобита собственост, но се пренебрегват условията за придобиване на собственост чрез предвиден от националното право придобивен способ“, заявяват конституционните съдии.
После се спират на различните видове собственост и напомнят, че властническите правомощия на държавните и общинските органи не дават основание тяхната собственост да се счита винаги за публична. А при упражняване на частната собственост всички правни субекти, включително държавата и общините, са равнопоставени.
КС посочва, че целта на законодателя да наложи забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти е легитимна, но продължаващия вече 15 години мораториум е непропорционална мярка за постигането ѝ.
„Не е налице конституционно оправдание за наложителност на толкова дълъг период на спиране на давностния срок, който да е необходим на държавата и общините да предприемат съответните действия по защита на своята собственост. Още повече, че вместо продължителността на мораториума да се съкращава, тя се удължава – от една на три години и вместо с това да приключи, последното засега удължаване е с нови пет години“, изтъква КС.
И констатира, че от временна мярка през 2006 г, при въвеждането му, с многократното му удължаване се е превърнал в постоянно правно положение. „По този начин се накърнява доверието в законодателството присъщо на правовата държава, тъй като за правните субекти е невъзможно да предвидят с достатъчно висока степен на сигурност и обозримост докога ще действа мораториумът и дали направеното с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) изменение в оспорената разпоредба ще бъде последното удължаване във времето на спирането на срока на придобивната давност“, се посочва в решението.
КС подчертава, че срокът на мораториума вече надвишава значително най-дългия давностен срок. И заявява: „В рамките на прекомерно дългия срок на предвидения в § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум, на владелците на имоти – частна държавна или общинска собственост е наложено да търпят безсрочно бездействието на държавата и общините, които не са стимулирани да предприемат необходимите действия за изпълнение на вменените им по закон задължения да стопанисват и управляват собствеността си с грижата на добър стопанин“.
„Обстоятелството, че през продължителен период от време държавата и общините не са предприели действия по установяване, регистриране и актуване на притежаваните от тях имоти, не може да бъде основание за съществена промяна на правния режим на основни права и затова такова ограничение е конституционно нетърпимо“, категорични са конституционните съдии.
В решението изрично се подчертава, че обявяването на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга досегашния ефект на разпоредбата и давността ще започне да тече от влизане в сила на днешното му решение – т.е. три дни след обнародването му в Държавен вестник.
Очаквано конституционните съдии отменят като накърняваща правната сигурност и специалната разпоредба, чрез която на последното удължаване на мораториума беше придадено обратно действие.
Източник: news.lex.bg
