Красен Станчев: Помагало на избирателя в епохата на популизма - част I.

Азбука на управлението на слуховете

Слуховете са официално или документално-фактически-статистически непотвърдени съобщения, които се пускат в обръщение както в междуличностни, така и в официални канали за информация.

Условия на устойчивост на слуховете:

a. Правдоподобност (зрънце на истинност), прикриваща дезинформацията;

b. Достоверност (връзка с общоприети вярвания и представи за човешката природа);

c. Предполагаемото да изглежда като действително;

d. Простота на привидно обяснителния характер на съобщението;

e. Невъзможност или трудност (високи разходи) за проверка;

f. Авторитетност на източника, мнима или реална, от публично лице и/или с позоваване на лично свидетелство някъде по веригата;

g. Повторяемост;

h. Привлекателност и занимателен характер на съобщението (липса на скука или скука, алтернативна на друга скука);

i. Липса на задължение на разпространителя да вярва на разпространявания от него/нея слух, но все пак при спазване на условията a-g;

j. Заинтересованост на разпространителя;

k. „сексапил“ на слуха;

l. Речева форма, приличаща на псувня, притча или лирика от популярна, поп-култова песен, може и заглавие на филм.

Цели на разпространението:

– Създаване на привидно-истинна действителност;

– Оптимално разпространение на тази истина;

– Сътворяване на определено илюзорно мнение за някакво събитие, положение на нещата, човек или човешки и обществени отношения;

– Притъпяване на обществената нетърпимост или създаване на такава търпимост към въпросните илюзорни събития, неща, хора и отношения;

– Замъгляване на способностите и възможностите за самостоятелна преценка;

– Създаване, разпространение и затвърждаване на предразсъдъци;

– Измайсторяване на подозрителност към действителното положение на нещата и/или поне на нежелание за проверка на съответствие;

– Подготовка на другите, т.нар. общество за определено планирано деяние или събитие;

– Разпалване на страх, смут или възмущение спрямо алтернативите на това действие и събитие;

– Възникване на очакване, в най-добрия случай – на обществено въжделение за такова деяние или събитие;

– Преиначаване на историята, за да се притъпи паметта, ограничат поуките и способността за преценка;

– Проверка и изместване на други очаквания и въжделения;

– Вменяване на рационално невежество спрямо попълзновенията на конкурентни слухове;

– Подновяване и замяна на едни слухове и система слухове с друга, когато първите се износят, превърнат се в „скука“.

Особености на времетраенето на слуховете:

1. Времетраенето и устойчивостта на слуховете зависи от това доколко добре са спазени посочените по-горе условия за устойчивост, от способността на обществото да забравя и/или да проверява съобщения; от условията за тази памет, хората със способности да мислят самостоятелно и да проверяват, институциите (записи, регистри, статистика, деловодство) и от леснота на достъпа до тях.

2. Липсата на такива хора и институции определено подпомага устойчивостта и времетраенето на слуховете – те се закрепват по-бързо и траят по-дълго.

3. Слух, който е „подкрепен“ с международен източник, анализ или статистика, е по-дълготраен и „достоверен“ – тези източници или не подлежат на проверка, или инстинктивно се смятат за надеждни, или просто проверката изисква повече усилия и разходи.

4. Слуховете не са чудеса, необясними събития, а тълкуване на действителни или измислени събития; затова те не са „чудо за три дни“.

5. Повторяемостта на съобщението и авторитета на вестоносеца са от ключово значение за времетраенето на слуховете.

6. Такова значение имат и силата, и професионализма на разпространителите на попрището на дискредитиране на разпространителите на други, алтернативни слухове.

7. Слухове разпространявани от частни (в смисъл на непублични), неизвестни и без авторитет приносители са по-скоро краткотрайни. Обратното е положението със слуховете, разпространявани от публични личност – независимо дари това са журналисти, коментатори („говорещи глави“) или политици и политически партии. Най-дълготрайни са слуховете, които се разнасят и от частни, и публични разпространители.

8. Важно е също така слуховете да се проверяват като сила на разпространение (одобрение — неодобрение, съгласие – несъгласие и пр.) от изследвания на общественото мнение – те представляват независима проверка на успеха, устойчивостта, начина на живот и времетраенето на даден слух.

Най-важната цел

Най-привлекателната, но и най-трудно постижимата, цел е управлението да се закрепи изцяло на слуховете, на една измислена действителност. За личните отношения този проблем е без значение – ако възникне, въвлечените в “реалността” могат да отидат на изповедник или психиатър (поп, имам, равин, друг помагач и знахар по призвание). Обществата, колкото и да приличат на лудница, не са лудница. Конкурентните слухове ще разрушат “реалността”. Текучеството на кадри на императорска длъжност в Древния Рим е най-яркото историческо доказателство въпреки всеобхватността на тогавашната социална държава и възприемчивостта към всевъзможни вярвания, да не говорим за популярността на зрелищата.

Какво трябва да се помни

• Възприятието е реалност.

• Границите на нашия свят за нашите експерти, онези на които вярваме.

• Хората знаят малко за онова, което те си въобразяват, че могат да направят и управляват, правителствата и политическите партии не знаят повече.

• Един Нобелов лауреат по икономика твърди, че една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората този факт, но икономистите рядко правят точно това – много често, като инстинктивно признати авторитети, те участват в разпространението на слухове.

• Същото важи и за политолози и политовъди. За социолозите стана дума по-горе.

• “Има два фундаментално различни начина, чрез които човекът, стремящ се към поддържане на живота, е принуден да използва, за да задоволява своите желания. Това са работата и кражбата, собственият труд и присвояването на труда на другите” (Франц Опенхаймер).

• Често онези, които не могат да грабят, крадат (по граф Никита Панин).

• „Всеки обича да бъде корумпиран“ (Стив Пейович).

• „Колкото повече закони, толкова повече бандити“ (Лао Дзъ).

• Тайната на събирането на пари в политиката е в обещанието, че ще раздават пари.

• Съревнованието за привилегии и помощи има своята алтернативна и обществена цена, която е равна разходите за осигуряване на одобрение, участие и финансиране от онези, които не “печелят” привилегии и помощи.

• Няма начин едно мнозинство да живее дълго за сметка на едно малцинство, обикновено се получава точно обратното (Фредерик Бастиа).

• Когато чуя „отечество“, „народ“ и „справедливост“, разбирам, че някой нещо ще краде (по Михаил Ефграфович Салтиков-Щедрин).

• Всяко купуване, включително това на гласа на избиратели, със свои или чужди пари, за себе си или за някой друг, опира до следните няколко нормални и закономерни сценария (обяснени по Милтън Фрийдман, друг Нобелов лауреат по икономика): 1. със свои пари за себе си = грижа за качеството и цената; 2. с чужди пари за себе си = грижа за високо качество, безразличие към разходите; 3. със свои пари за някой друг = безразличие към качеството, грижа разходите; 3. с чужди пари за някой друг = безразличие и към качеството, и към разходите. Който и сценарий да се случи (избере – този чуждите пари бива избиран по-често), безплатен обед не съществува.

• „Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа” (Иво Беров).

Кой може да се възползва от това помагало

Освен избирателите, то може да е от полза на:

– Създателите на слухове,

– Политически кандидати и вождове на политически партии,

– Разпростран

ителите на слухове, споменати по-горе, но още и т. нар. тролове.