Само няколко дни след като Европейският съюз (ЕС) наложи санкции над някои руски държавни медии заради разпространението на дезинформация, руското посолство в България постави началото на нова рубрика в профилите си в социалните медии. От 11 март 2022 г. под формата на видеообръщение посланик Елеонора Митрофанова започна „седмични брифинги по актуалните въпроси от международния дневен ред и състоянието на двустранните отношения“. Инициативата е аргументирана с необходимостта да се отговори на „нарастващата антируска риторика“.

След въвеждането на санкциите на ЕС върху кремълски медии като RT и Спутник през март 2022 г., Москва е принудена да разчита много повече на дипломатите си в чужбина за разпространение на информационното й влияние. Пратениците на руската държава в страните от ЕС и други западни държави се намират до голяма степен в дипломатическа изолация – те не получават покани за официални събития или срещи, а контактите им с местните институции са сведени до минимум. За сметка на това расте активността им в социалните мрежи.

В Туитър, например, общият брой публикации на руските дипломатически представителства е нараснал с 26% в рамките само на първия месец от началото на войната. Това показва проверка в базата данни Хамилтън на Германския фонд Маршал, която отчита публичните послания на Русия и други държави в медиите и социалните мрежи. Данните показват още, че за същия период броят на реакциите и споделянията на публикациите на руските посолства в Туитър е нараснал с над 200%, докато дезинформацията в тях е станала по-агресивна и неприкрита.

Публикациите на руските мисии се споделят масирано от едни и същи профили, създадени след февруари 2022 г., което поражда подозрения за целенасочена информационна операция, според вътрешен доклад на ЕС, цитиран от изданието „Политико“. До сходни резултати достига и канадско проучване от април миналата година, което установява, че огромното мнозинство от споделянията на публикации на руското посолство в Отава в Туитър става от профили създадени през февруари 2022 г.

Сред рекордьорите по ръст на последователите в Туитър е руското посолство в Лондон – техният брой е нараснал с 93% от февруари 2022 г. и в момента надхвърля 190 хиляди. През този период посолството е публикувало средно по 9 туита всеки ден, а публикациите му са харесани 1.4 милиона пъти и са споделени почти половин милион пъти. Сред най-влиятелните в Туитър е и мисията на Кремъл в Япония – тя има малко по-малко последователи, но е публикувала средно 22 туита дневно от началото на войната досега. Особено популярни и активни са също и посолствата в Испания, Италия, Мексико и Южна Африка.

Основна задача на руските задгранични мисии е да разпространяват и усилват официалните позиции на държавата и министерството на външните работи на страната. Външното министерство на Русия също е засилило присъствието си в социалните мрежи след началото на войната. За този период то има над четвърт милион нови последователи в Туитър, а страниците на посолствата във всички социални мрежи възпроизвеждат изявленията на външния министър Сергей Лавров и говорителката Мария Захарова пред своята аудитория. През 2022 и 2023 г. например профилът на руското посолство в София е представил пред последователите си във Фейсбук близо 50 изявления на Лавров и над 35 на Захарова, като в тях се съдържат типични за руската пропаганда твърдения. Посолствата публикуват и линкове към публикации в руски медии, както и свое собствено съдържание.

Руското посолство в София публикува така наречените си „седмични брифинги“ в социалните мрежи до май 2022 г. Във Фейсбук, където страницата на мисията има 66 хиляди последователи, видеото от 11 март например е гледано 27 хиляди пъти, провокирало е 400 коментара и 2.8 хиляди реакции. Съдържанието е споделено и в Телеграм канала на посолството, където видеото е видяно 3.8 пъти и е предизвикало близо 200 интеракции.

Макар че рубриката вече не съществува в първоначалния си вид, през профилите си в социалните медии руското посолство продължава да разпространява неверни и подвеждащи твърдения. Със същата дейност активно се занимават и профилите на други руски посолства по света. Factcheck.bg събра някои от твърденията, които те разпространяват.

    • „Военните действия в Украйна са с цел „демилитаризация и денацификация“ на страната.“

Русия използва термина „денацификация“, създаден да обозначи процесите в Германия след Втората световна война, като опит да оправдае незаконното си нападение над Украйна. В действителност, както и в много други държави в Европа, в Украйна съществуват маргинални неонацистки групи, които обаче не са представени в парламента и не може да се твърди, че имат влияние върху формирането на политиката на страната. Самият президент на Украйна Владимир Зеленски е евреин и е загубил близки в Холокоста.

    • „Нанасят се удари само по военни цели.“

Според Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН до април 2023 г. в Украйна са убити 8490 цивилни граждани, като над 500 от тях са деца. От началото на войната Русия е нанесла удари по множество цивилни обекти, сред които жилищни сгради, училища,болници, коридори за евакуация на граждани, опашка за хляб в Чернигов,гарата в Краматорск, театъра в Мариупол, болницата в Изюм, търговски център в Кременчук и още много, много други.

 

    • „Клането в Буча е инсценирано от Украйна“

Разказите за масови убийства на цивилни в Буча от руските войски са “цинична, ужасна провокация в стила на нацистко-фашистките войски от Втората световна война” – това твърди публикация на руското посолство в София във Фейсбук от 3 април тази година, когато беше отбелязана една година от трагедията. Отричането на престъпленията в Буча присъства в 8 публикации на посолството във Фейсбук и 12 в Телеграм. Твърденията за инсценировка и провокация в Буча са разпространени и от други руски посолства – те се срещат например в 26 туита на посолството в Лондон, 19 на мисията в Мадрид и са повторени 9 пъти в туитър профила на руското посолство в Мексико.

Реалните военни престъпления на руската армия в Буча са описани в доклад на Върховния комисар на ООН по правата на човека. Репортаж на Би Би Сиразказва за над 1000 цивилни жертви при окупацията на града, като поне 650 от тях са застреляни от руските войници. Журналисти от „Асошиейтед Прес“разказват, че са видели десетки тела по улиците на Буча, а поне 13 са открити около или във вътрешността на сграда, използвана според местните жители като база на руската армия. Според репортажите на агенцията от мястото на събитията, много от жертвите са застреляни от упор, като някои са били с вързани ръце, а група от шест души са били изгорени.

    • „В Украйна има биолаборатории на САЩ, в които се е разработвала възможността за пренасяне на африканска чума по свинете и антракс към Русия с помощта на птици и влечуги.“

Сюжетът  за съществуването на американски биолаборатории в Украйна, в които се разработва биологично оръжие, се използва за оправдаване на руската агресия срещу страната още от 2014 г., като се развива и адаптира с времето. Твърденията идват от руски държавни институции или от контролираните от Кремъл медии и не почиват на реални доказателства.

    • „Не е възможно бързо да се замени руският нефт на европейския пазар“

Кремъл използва енергийните ресурси като инструмент за създаване на несигурност и оказване на натиск. В действителност САЩ изместиха Русия като доставчик номер едно на нефт за Европейския съюз още в края на март 2022 г. ЕС увеличи вноса на петрол и от други източници като Норвегия, Казахстан, държавите от Близкия Изток и Западна Африка. Диверсификацията на доставките позволи на Съюза да наложи забрана върху вноса на руски нефт по море, която влезе в сила в началото на декември 2022 г. Въвеждането на забраната не доведе до чувствителен ефект върху цените на петрола, които се стабилизираха на нива по-ниски в сравнение с периода непосредствено след началото на войната.

    • „Киев се готви да използва “мръсна бомба“

На 23 октомври 2022 г. руският министър на отбраната Сергей Шойгу обвини Украйна в подготовката на провокация чрез използването на така наречената “мръсна бомба” – конвенционална бомба съдържаща радиоактивни отпадъци, които експлозията би могла да разпръсне на голяма площ. Обвинението беше отправеноот Шойгу в телефонни обаждания до военните министри на САЩ, Великобритания, Франция и Турция.

В следващите няколко дни твърденията за предстоящото радиоактивно замърсяване бяха разпространени публично от руските институции и бяха повторени многократно от профилите на руските задгранични мисии в социалните мрежи. В интервала 25-27 октомври руското посолство в София публикува във Фейсбук две съобщения, предупреждаващи за “мръсната бомба” подготвяна според Кремъл от Украйна. Съобщенията имат общо над 100 коментара и повече от 340 споделяния. Същото съдържание е публикувано от посолството и в Телеграм, където съобщенията имат съответно 1300 и 1400 прочитания.

Твърденията на Кремъл за “мръсната бомба”, която Украйна се готви да използва на собствената си територия, са разпространени и от руски дипломатически мисии в Туитър – темата се споменава например в 9 туита на руското посолство в Испания, 7 от мисията на Русия към ООН и три посолството на страната в Лондон. Модерацията на Туитър обозначава тези публикации като фалшиви, подвеждащи и потенциално вредни за уязвими групи от населението. Подобна мярка обаче не засяга публикациите на дипломатическите мисии във Фейсбук и Телеграм.

Според американската изследователска организация Институт за изследване на войната целта на тази дезинформационна кампания вероятно е всяване на страх, забавяне или преустановяване на западната военна помощ за Украйна и отслабване на съгласието между държавите от НАТО относно действията им в подкрепа на страната.

Независима експертна проверка на Международната агенция за атомна енергия не откри никакви доказателствав подкрепа на обвиненията от страна на Русия. Въпреки че предупрежденията за радиоактивно замърсяване не се оправдаха, твърденията че Украйна работи по “мръсна бомба” бяха повторени отново от Сергей Шойгу през декември 2022 г. и отново бяха разпространени от руските дипломатически мисии.

 

    • „Профсъюзният дом в Одеса e запален умишлено от проукраински активисти“

По време на сблъсъци между проукраински активисти и проруски сепаратисти в Одеса на 2 май 2014 г. възниква пожар в профсъюзния дом в града, в който загиват 42 души. Руската пропаганда описва случилото се като умишлен палеж от страна на украинските активисти и твърди, че загиналите са “изгорени живи” заради проруските си убеждения. Публикации с подобно съдържание отбелязват годишнината от събитията във Фейсбук профила на руското посолство в София през 2022 и 2023 г., като съдържанието е публикувано и в Телеграм канала на мисията. През изминалата година публикации по темата се появяват и в Туитър от профилите на руските посолства в Южна Африка, Париж, Берлин, Лондон, както и мисията на страната към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която е споменала Одеса в Туитър цели 20 пъти от началото на войната.

Изопаченото представяне на събитията в Одеса през 2014 г. е част от мащабен пропаганден наратив, който Кремъл използва за насаждане на омраза към украинците сред руското население. Украинската страна действително е критикувана от международни организации за това че години след размириците в Одеса все още не е потърсена отговорност за случаите на загинали хора. Заключенията на разследваща група с участници и от двете страни обаче показват, че уличните сблъсъци са били резултат от проруска провокация, а пожарът в профсъюзния дом не е причинен умишлено.

    • “Украйна репресира православието”

Разказът за Русия като пазителка на духовността и православието не е нов. Руските дипломатически мисии често напомнят за него, като публикуват в социалните мрежи фотографии на православни църкви от различни части на страната – само посолството в Лондон през последните години е публикувало над 50 такива изгледа.

Образът, който Русия си създава като носителка на висша православна одухотвореност включва и схващането, че всички нейни противници или критици са морално деградирали врагове на християнската вяра, като Украйна заема челна позиция сред тях. През последните месеци кремълската пропаганда активно разпространява дезинформация за враждебност към православието и гонения на православни християни в Украйна. Тези твърдения се използват като средство за раздухване на омраза към украинците и оправдаване на военната агресия срещу страната сред православното население в Русия, както и в други държави, включително и в България.

Посолството на Русия в София също съдейства за това чрез няколко свои публикации във Фейсбук и Телеграм през последните месеци.

    • „Европейският съюз отнема децата на украинските бежанци“

През март руското посолство в София разпространява изявление на Мария Захарова, в което тя изразява загриженост за съдбата на децата на украинските бежанци в страните от Европейския съюз. В изявлението се твърди, че службите за закрила на детето в Европа масово отнемат децата на украински бежанци. То е направено само няколко дни след като Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин и комисаря по правата на детето Мария Лвова-Белова заради незаконното депортиране на хиляди деца от окупираните украински територии към Русия. Казаното от Захарова е разпространено масово в профилите на руските дипломатически представителства в социалните мрежи.

Твърденията за масово отнемане на деца от родителите им в страните от ЕС не почиват на реални доказателства. Те са част от мащабния руски наратив за Запада като противник на семейството и традиционните ценности.

Чрез създаването на свои собствени “балони” за разпространение на информация в социалните мрежи руските дипломатически представителства имат възможност поне частично да компенсират ограниченията, наложени от ЕС и други западни държави върху разпространението на дезинформация чрез медиите, контролирани от Кремъл. По този начин представители на руското правителство могат да говорят директно на гражданите на “неприятелските държави”, както го направи Елеонора Митрофанова чрез своите „седмични брифинги“ миналата година. А споделянето на техните послания от други профили, дори когато те са създадени специално за целта, може да осигури по-широко разпространение на посланията им и да произведе впечатлението за автентична ангажираност на аудиторията с тезите на Кремъл.

Източници:

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Василена Доткова

Василена Доткова

Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.