Очакваше се активността на европейски избори 2019 г. в България да бъде ниска, но никой не даваше прогнози да е чак под 35%.

България провежда европейски избори от 2007 г. насам, като първите (2007) са частичен европейски вот, а следващите през 2009, 2014 и сегашните през 2019 г. са редовни. През 2014 г. активността на изборите за членове на Европейския парламент е 36%, докато сега ЦИК отчете 33%.

Според 95,20% от обработените протоколи, на сегашните евроизбори: за ГЕРБ са гласували 574 417 души (отливът от 2014 г. е 106 421 гласа), за БСП – 450 005 души (социалистите са единствените, които покачват резултата си спрямо 2014 г., когато са имали 424 037 гласа), за ДПС – 303 714 (отлив – 83 011 гласа), за ВМРО – 137 714 (през 2014 във формат ВМРО – ББЦ взимат 238 629 гласа), за “Демократична България” – 115 750 души (във формат Реформаторски блок през 2014 имат 144 542 гласа).

Официално ЦИК ще обяви резултатите вероятно на 29 май, когато всички протоколи са обработени и са отчетени преференциите за отделните кандидати.

За важността на европейските избори вече сме си говорили. За отвращението на хората към политиката, също. Активността го доказа и ниският брой хора, които си направиха труда да се разходят до урните, не може да се отдава само на това, че имало абитуриентски балове, че са три поредни почивни дни, че били на екскурзии и т.н. Българинът взима най – ниските средни заплати в ЕС, получава най – лошото здравеопазване, вдигат му се данъците, електроенергията, водата и други битови сметки, живее в страната с най – висока смъртност в ЕС, но пък управляващите имат частни асансьори. Кое от изброеното може да мотивира българина да гласува? Никое, защото той не е глупав и знае, че при такива корупционни скандали и злоупотреба с власт в европейска държава правителството отдавна да е паднало и едва ли щяха да го изберат пак. Е, но в България в навечерието на европейските избори, въпреки сериозните подозрения и обвинения в корпупция, управляващата партия не просто печели вота, дори увеличава представителите си в Европейския парламент, макар гласовете й да са по – малко. Причината е точно в ниската избирателна активност.

Централна избирателна комисия обяви, че 6 355 633 души имат право да гласуват. Това означава, че спрямо процента гласували, обявен до момента (33%), 4 258 274,11 български граждани не са участвали в изборите. Реално, те не са представени в Европейския парламент, защото не се знае за кого биха дали гласа си и няма как да се правят предположения.

На базата на какво тогава гръмко се обявява победа? Мнозинството българи категорично отказва да легитимира политическата уравниловка в момента.

Да погледнем и самия изборен ден. Неотворени навреме секционни избирателни комисии (СИК – ве), липса на кворум в СИК при приемане на документи, липса на достатъчно мастило и хартия за копиране на протоколите за застъпници и наблюдатели, неработещи телефони за връзка с Районна избирателна комисия, пореден грандиозен провал с машинното гласуване, довел до отмяната му изобщо в 10 секции. Вяла обстановка по време на целия изборен ден докладваха наблюдателите от Института за социална интеграция, с изключение на ромските секции, където е имало над 50% активност. След преброяване е установен огромен брой невалидни бюлетини, а преобладаващите действителни са били за ГЕРБ и ДПС.

Управляващите от ГЕРБ още преди официалния край на изборния ден обявиха победа и отвориха шампанското. Но победа за кого, за какво? Та близо 4 милиона и половина от имащите право на глас са отказали да гласуват – къде е легитимацията от народа на избраниците на народа? Риторични въпроси…

Опозицията от БСП увеличава подкрепата си спрямо 2014 г. с около 25 000 гласа, качва броя на мандатите си в парламента в Брюксел от 4 на 5. В същото време – Столетницата загуби тези избори и тя прекрасно го осъзнава. Най – старата партия у нас имаше преднина в първите социологически проучвания и в разгара на “Апартаментгейт”, но явно някъде спука гума. Къде – по традиция БСП ще направи разбор и анализ на загубата на евроизбори 2019 г. Не бива обаче да се прибързва с погребването на БСП. По време на целия преход тя е пращана в небитието от опоненти и анализатори, но това не се е случило никога реално. Напротив, има два пъти спечелени парламентарни избори, три пъти президентски и няколко пъти местни. Продължава да бъде опозиционна сила, въпреки намеците и предложенията за голяма коалиция начело на държавата. Може би Столетницата заложи прекалено много на тези избори, а трябва да се има предвид, че те са винаги със слаба активност; също така, червената партия пренесе дебата повече “вътре”, отколкото “навън, в Европа”.

Трябва да се отчете изключителния резултат на ВМРО. През 2014 г. те се явиха в коалиция с “България без цензура” на Николай Бареков и спечелиха две места в Европейския парламент. През 2019 г. се явиха сами и печелят един мандат (а може би и два, очакваме официалните резултати на 100% на ЦИК). Фактът, че водачът на листата им Ангел Джамбазки излезе като най – работещия български евродепутат в еврокласации, премереният националистически привкус на кампанията, защитата на родното и определеното привличане на млади хора доведоха до много добър резултат за партията. Особено на фона на представянето на коалиционните им партньори НФСБ (21 347 гласа) и АТАКА (19 964 гласа).

Обединението между “Да, България” и ДСБ се оказа сполучливо и Радан Кънев заминава за Брюксел. Градската десница традиционно се представя добре на европейски избори, като разбира се, се има предвид, че нейната тежест в обществото отдавна е преминала златните си години. Прибързани са обаче похвалите на лидерите й, че вече е алтернатива на ГЕРБ. Все пак, до съвсем скоро, повечето от тях бяха министри на Борисов.

АБВ на Георги Първанов, макар и под името “Коалиция за България” (което БСП ползваше повече от 10 години), не просто не постигна добър резултат, а дори драстично намали този от 2014 г. Днес създадената от бившия президент партия има 16 096 гласа, докато през 2014 е привлякла 90 061 българи да гласуват за нея.

България ще изпрати своите 17 представители в Европейския парламент. Тези хора ще трябва да работят за националния интерес в рамките на общоевропейското семейство. Важно за тях е да помислят внимателно защо 67% от имащите право на глас са отказали да участват в изборите. Т.е., защо са отказали да ги легитимират с гласа си.

Източник: News.bg