Илиян Василев

Снощи Камарата на представителите на САЩ гласува Закона за бюджета за отбрана за 2021 година, в който се разширяват санкциите срещу Турция /за покупката на С-400/, както и срещу Северен поток – 2 и Турски поток -2, като обхвата на санкциите покрива и България. За пръв път инфраструктурен проект у нас попада под санкционен режим на САЩ.

На този фон утре ще се проведе кръгла маса, организирана от Булгартрансгаз със съдействието на Американската търговска камара на тема “Втечнен Природен газ и възможностите за търговия и пренос в и през България отвъд 2021 година”.
Тъй като събитието е изключително ексклузивно, предлагам моя анализ с надеждата да допринеса за дискусията и да осветя базисния факт – нито Булгаргаз ще купи през 2021 година кубик втечнен природен газ, нито Булгартрансгаз ще пренесе кубик природен газ на американска компания.
Фактите са си факти и пиаренето не може да замести гравитацията на пазара.
В този анализ вероятно за пръв път ще срещнете и заключението, че Турски поток и БТГ, като не предоставят равни възможности на американските и европейски компании, сред които Булгаргаз, на тези които предоставя на Газпром, е проект против националните ни интереси. Изходите от българската газопреносна мрежа към Северна Македония и Сърбия са блокирани за конкуренти на Газпром.

 

Завършването на Балкански поток и предполагаемите доставки на азерски газ изостриха отношенията между държавния търговец Булгаргаз и Булгартрансгаз – оператора на газопреносната ни система. Разногласията са прекалено видими, за да бъдат потулени дори с намесата на премиера Борисов и задкулисните играчи, свързани с Доган и Пеевски. Правителството даде картбланш на ръководството на БТГ да влезе в 3-милиарден дълг, за да удовлетвори геополитическите интереси на Газпром и Кремъл. Дългът е прекалено голям спрямо размера и сигурността на приходите и може да потопи компанията.

По същия начин и Булгаргаз е изправен пред подобни екзистенциални заплахи поради сключени с политическата санкция на правителства на Борисов договори с Газпром и Азерската компания за доставки на природен газ.

В тази битка за бягство от отговорност за взетите решения и спасение по единично е много вероятно различията между двете държавни компании да станат още по-видими на предстоящата на 10 декември т.г. кръгла маса – „ВПГ в България, 2020 година и след това“, която се организира съвместно от БТГ и Американската търговска камара.

Вън от съмнение, Американската търговска камера прави възможното, за да промотират интересите на своите членове и да съдейства за възходящото развитие на двустранните търговски отношения, за да чуят американските компании „от първа ръка“ позициите на двете държавни дружества, относно реалните възможности за търговия и транзит с американски и друг втечнен природен газ. На този етап, всичко си остава в сферата на виртуалността, там където бе преди две години, когато с Алекс Алексиев и Американския Институт за Енергийни Изследвания организирахме първата кръгла маса по темата ВПГ, на която участва и премиера Борисов.

Много приказки, още повече обещания и … нито кубически метър купен или транзитиран газ в директна сделка с американска фирма. Нито един!? Зависимостта от внос на природен газ от Газпром „падна“ от 99 процента през 2018 година, на 81 процента, но от заканата на министър Петков в началото на 2020 година този процент да падне до 50 процента в края на годината не остана нищо. Конкуренцията си остава непозната дума в речника на Булгаргаз и Булгартрансгаз. В Европа и Америка компаниите се конкурират спрямо цените на спот пазарите, у нас спрямо регулираната цена, която де факто е на Газекспорт.

Тъй като преки покупки от Булгаргаз на американски ВПГ нито има, нито се очаква да има скоро, на тази кръгла маса ръководството на Булгартрнсгаз вероятно ще се опита да компенсира мрачното настояще с картини на успехите и блестящото бъдеще, като измести фокуса от /не/възможностите за търговия с неруски газ, към възможностите за неговия пренос към други пазари. Но и тук желаното се представя за действителност.

Да започнем с това, че Булгаргаз няма никакво намерение, нито възможност да закупи ВПГ, след като сама се погрижи да бъде с вързани ръце заради двата договора за покупка на тръбен газ от Газекспорт и Азерската компания за доставки на природен газ. Задълженията по изкупуването на количествата природен газ по тях надвишават общото потребление на страната с минимум половин милиард кубически метра. Ръководството на компанията пропиля години за да я трансформира от счетоводен посредник на сделки на Газекспорт в истински регионален търговец с клиенти извън България.

Да припомня, че над Булгаргаз виси като Дамоклев меч заплахата от загуба на 100 милиона долара гаранция по договора за азерския газ или двойно по-големи пеналии за неизпълнение на клаузата „вземи или плати“ с Газекспорт. Ръководството на държавния газов търговец не успява да договори промяна в ценовата формула на азерския договор, която да го направи конкурентен на газпромовския и да направи препродажбата му изгодна. Допълнително утежняващо обстоятелство е, че европейския и американския газови пазари не очакват особено студена зима, поне толкова, че да повиши рязко цените на спот пазарите над нефтеноиндексираните в договора за азерския газ.

Източник: Фейсбук на автора и altanalyses.org