Все повече българи четат книги. А на пазара се появиха и съвсем нов тип автори с непрофесионално перо.
Официалните данни от Националния статистически институт показват, че през годините броят на издадените книги нараства с умерени темпове. Тиражите обаче се увеличават и то сериозно – почти трикратно за последните няколко години.
Книгоиздателите обаче казват, че без библиотеки този пазар ще остане лимитиран. В книжарниците могат да се поддържат едва 10% от наличните заглавия, съобщиха от Нова телевизия.
„В световен мащаб 25-30% от книжния пазар се генерира от съществуващата библиотечна мрежа. В някои държави дори над 40%. В България библиотеките са около 1% от книжния пазар”, споделя Велизара Добрева от Асоциация „Българска книга”.
У нас обаче картината изглежда така – имаме общо 47 библиотеки по данни на НСИ, а броят на техните ползватели е под 240 хил. души. Като най-много влизат в регионалните и университетските библиотеки.
До голяма степен обаче пазара у нас и в световен мащаб се промени. А хартиената книга пое по друг път чрез новите технологии. Всъщност онлайн пространството направи книгите по-достъпни и създаде съвсем нови автори.
Така наречените блогъри, влогъри, инфлуенсъри, артисти, музикални изпълнители. Хора със силно влияние в онлайн пространството започнаха масово да издават книги. Появата на писатели с непрофесионално перо обаче разгневи до някаква степен гилдията. Освен, че определят повечето книги като нехудожествени произведения, те казват, че много от тях са пълни с неверни факти и обстоятелства, копирани от Google и Wikipedia.
Междувременно тази година стартира една инициатива за преиздаване на класически български книги. Колекционерската поредица от 101 книги се нарича „Вечните книги на България”. За младите обаче това не изглежда като любопитно четиво.
