34-тото издание на Младежки музикален форум тази година ще изненада меломаните с премиерни заглавия на незавършени опери от гениалните композитори В.А.Моцарт и Л.В. Бетовен.

На 9-ти октомври от 19.00ч. градската концертна зала ще се превърне в сцена за непознати у нас шедьоври с участието на оперни певци от Малък оперен театър-София и Симфониета-Враца с диригент Никола Петров. Солисти ще бъдат Емилия Кирчева, Стефани Кръстева, Теодора Петрова, Андрея Мирчев, Емил Павлов, Михаил Михайлов, Пламен Кумпиков, Стефан Димитров

Програмата включва увертюра “Леонора”1, “Синът на Боговете” по Ritteballet на Лудвиг ван Бетовен; “Lo sposo deluso” “Измаменият младоженец” – незавършена опера от В.А. Моцарт; “Vestas Veuer” “Огънят на Веста” – незавършена опера от Л.В.Бетовен.

Не пропускайте на 9-ти октомври от 19.00ч. непоставяните оперни шедьоври от Моцарт и Бетовен в градска концертна зала на Враца.

Билетите са в продажба на касата до хотел „Хемус“ и в залата преди концерта, тел: 0896718303, 0899827060.

Местата са ограничени, съгласно разпоредбите за отстояние и вход.

Ето и информация за премиерните заглавия:

Увертюра “Леонора” 1 “Синът на Боговете” – балет по Ritteballet на Лудвиг ван Бетовен, либрето и хореография – Валери Миленков

Солисти : Фрига – Великата Богиня – Майка -Петя Колева

Один –Върховен Бог на мъдростта и войната -Стефан Вучов,

Видар – техен син – Филип Миланов

Жрица ( дрот )- Елизабет Якимова

Девойка – Мария Касабова

Либретото се основава на скандинавски митове и легенди. Фрига – наречена Великата Богиня – Майка и нейният Бог Одим (бог на мъдростта и войната) дълго очакват своя първороден син. Той се ражда и израства. Името му е Видар. Но противно на очакванията се влюбва в смъртна девойка. Тяхната любов е обречена, а Дрот (жрица) предвещава смъртта на първородния син на Богинята. Предсказанието се сбъдва. Боговете слизат на земята, за да търсят помощ от жрицата. Техният син е възкресен. Той отново е с девойката и любовта им възтържествува.

Музиката за проекта е “Ritterballet” , написан от Бетовен едва на 20 годишна възраст. Премиеризиран е на 6-ти март 1791 в Бон- Редутенсал. Произведението тогава все още не носи името „Ritterballet”, a покровителят на Бетовен – граф Фердинанд Ернст фон Валдщайн е определен за композитор. Едва през 1838 г. единадесет години след смъртта на Бетовен произведението става официално с истинския си композитор – Лудвиг ван Бетовен.

Оригинално музиката е представена в театрален вид, чрез 8 пантомимни етюда. Балетът е оркестриран за малък оркестър с тромпети и тимпани, което го прави изключително подходящ за камерно танцово произведение.

“Lo sposo deluso” “Измаменият младоженец” – незавършена опера от В.А. Моцарт

либрето – Лоренцо да Понте, Дж.Петроселини

Солисти : Боконио – Стефан Димитров, Евгения – Стефани Кръстева, Пулкерио – Емил Павлов, Бетина – Емилия Кирчева, Дон Асдрубале- Андрея Мирчев

“Lo sposo deluso”/„Измаменият младоженец“ – незавършена(фрагмент)

опера буфа, съставена от Волфганг Амадеус Моцарт между 1783 и 1784 г. Операта обаче никога не е завършена и съществува само 25-минутен фрагмент. Предполагало се е, че Лоренцо Да Понте може да е автор на либретото, но Алесандра Кампана установява, че либретото е написано от неизвестен италиански поет за операта на Доменико Чимароза „Le donne rivali“, която той композира за Рим за сезона на карнавалите – 1780 г. Според Нил Заслав , либретистът на Чимароза може да е Джузепе Петроселини , домашният поет на театъра Вале. Първото записано изпълнение на материал от „Измаменият младоженец“ е от 15 ноември 1797 г., шест години след смъртта на Моцарт. Вдовицата на Моцарт, Констанце , урежда увертюрата и откриващия квартет да бъдат изпълнени в Театър Естейтс в Прага по време на концерт, подчертаващ музикалния дебют на най-малкия им син Франц Ксавие Моцарт.

“Vestas Veuer” “Огънят на Веста” – незавършена опера от Лудвиг ван Бетовен

либрето- Е.Шиканедер

Солисти: Воливия – Теодора Петрова, Сартагон – Михаил Михайлов, Порус – Пламен Кумпиков, Мало- Андрея Мирчев

“Vestas Veuer”/ „Огънят на Веста“ – незавършена (фрагмент) опера, съставена през 1803 г. от Людвиг ван Бетовен по немско либрето на Емануел Шиканедер (либретист на Вълшебната флейта).

Колкото и скромно да е мястото в по-голямото развитие на Бетовен, Vestas Feuer е цененa за това, което разкрива: Бетховен в решаваща година от своя художествен живот, стремящ се да овладее оперната техника, поставен между един от най-големите си модели – „Вълшебната флейта „ на Моцарт и неговата собствена, първа пълна опера- „Фиделио“.

Мало шпионира влюбените, Воливия и Сартагонес, и той се втурва да каже на Порус, че ги е видял заедно. Порус е бесен, защото мрази Сартагонес и заявява, че ще се отрече от дъщеря си. … Порус и Мало се крият, когато влюбените се появяват. Сартагонес и Воливия се заклеват да се обичат, но тя тревожно моли Сартагонес да поиска благословията на баща й, уверявайки го, че Порус е с добро сърце. Порус изведнъж се появява и се изправя срещу Сартагонес, предизвиквайки древната им семейна вражда. Воливия моли баща си, но Порус е категоричен. Тогава Сартагонес изважда меча си, питайки „Няма ли тя да е моя?“ Порус отказва, при което Сартагонес насочва меча към собствените си гърди. Но, Порус, чийто гняв се превръща светкавично в съчувствие, избива меча от ръката на Сартагонес. Сега Порус става великодушен, … заявявайки „Тъй като я обичате толкова много, ще ви я даря“ и потвърждава приятелството си със Сартагонес. Мало, разстроен от всичко това, напуска сцената, след което тримата главни герои – бащата и двамата влюбени – затварят първата сцена в радостно трио на взаимна обич.