Големият ромски празник Банго Васил, известен още като ромската Нова година, по традиция се празнува три дни 13-ти, 14-ти и 15-ти януари.
Вечерята на 13-ти януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Задължително е до момента, в който семейството се събере около трапезата вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не трябва да излиза навън и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата и двора до полунощ.
На празничната трапеза трябва да има сварен петел или гъска, сарми, баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия.
Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. След опрощаването най-старите вземат питка и я разчупват на две „за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“.
Първото парче от питката се оставя под възглавницата, защото според поверията тази нощ сънищата ще покажат какво предстои през новата година. След това майката раздава останалите парчета на децата.
Трапезата не се раздига до сутринта.
В полунощ настъпва ромската Нова година и започва сурвакането.
В някои райони през нощта се сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да обикалят и съседните къщи, тъй като след полунощ вратите им вече са отворени за посетители.
Сурвака се за здраве, плодородие и късмет. Главата на семейството или най-големият късметлия се представя за Банго Васил. Събира ориза и житото от трапезата и се провиква “Васил авалъ” (Васил дойде), като хвърля зрънцата. Децата събират кой колкото може, защото това е за късмет. След полунощ започва гостуването, свързано с много музика и веселие.
На 14 януари за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им. Смята се, че така ще бъде и цялата Нова година.
