Както всичко останало, така и откъм стари кръчми Враца е един от най-ощетените градове. А до 9-и септември 1944 тук е имало цели 40, сочи статистиката.

Днес, но в много променен вид, функционира само тази в „Ловния дом”. Лятната градина е наследник на строена през 1897 година гостилница.

За старото време напомнят единствено две новопостроени пещи, които се палят при специални случаи.

От менюто обаче са изчезнали блюдата, с които са замезвали старите врачани.

Потопът през май 1966 г. е помел всичко останало по пътя си. Голямата вода и тоновете кални наноси, в резултат на скъсана стена на хвостохранилище на мина в Балкана, навремето заличили култови заведения като „Батенберг”, „Рибарска среща”, „Байкал” и др.

Повечето са се намирали на мястото на днешния централен градски площад „Христо Ботев”.
Стари врачани си спомнят, че за да привлече клиентела, навремето един от хановете предлагал промоция – на 3 поръчани ракии се полагало безплатно мезе – сланина, печени на дървени въглища карантии или специален вид малка питка с месо и много лук, подобна на предлаганите днес закуски „Кемерки”./Името идва от това на най-стария врачански квартал „Кемера”./
Малцина обаче знаят, че край Враца се е намирал един от първите в страната крайградски развлекателни комплекси.

Построен е през 1935 г., носел е името „Лидо Венеция” и е имал бирария, парк, изкуствено езеро с гребни лодки, басейн, водопади, рибарник и т. н. Изкуственото езеро през зимата е използвано и за открита ледена пързалка.

Паркът „Лидо Венеция” сериозно пострадал след обилни и продължителни валежи през 1942 г. Щетите били възстановени и пак заработил до наводнението през 1966 г. На част от терена днес се простира модерният хотелски комплекс „Чайка”. За „Лидо Венеция” напомня само надпис върху огромна морена, довлечена от водната стихия.