Денят на детето е един от най-старите международни празници. Още през 1924 г. Обществото на народите (ОН) приема за първи път, така наречената Женевска декларация за правата на детето.

obyava za rabota vratsa

Главният факт, на който се обръща внимание е, че детето, поради физическата си и умствена незрялост, се нуждае от специални гаранции, грижи и специална правна защита както преди, така и след раждането си.

Човечеството трябва да даде на детето всичко най-добро, което има, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра, гласи приетата декларация, която съдържа пет основни права:

  • Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно – телесно и душевно.
  • Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното дете да бъде лекувано, недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени, заблудените деца трябва да бъдат вразумени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани.
  • Детето трябва първо да получава помощ във време на беда.
  • Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористяване.
  • Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите братя.

През август 1925 г. в Женева се провежда първата “Световна конференция за благосъстоянието на децата”, на която присъстват представители на 54 страни, които приемат и подписват Женевската декларация, както и официално определят датата 1-ви юни за Международен ден на детето.

Идеята за отбелязване на този ден идва от тогавашния китайски генерален консул в Сан Франциско, който на този ден събира десетки китайски деца сираци и ги води на празника на лодките-дракони (древен обичай, свързан с пролетното равноденствие).

За първи път в международен мащаб Денят на детето се отбелязва през 1950 г. в 51 страни, сред които и България. Това се случва след като през ноември 1949 г., в Москва, с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените, се учредява датата 1 юни като Международен ден за защита на децата.

На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата. Тази дата, обаче, не е повсеместно възприета, тъй като голямото мнозинство от страните в света предпочитат да съхранят традициите си в честването на празника.

В страните с комунистически режими празникът е наричан официално Международен ден за защита на децата. Почти не е придавана политическа окраска при честването му. След промяната на политическата система в тези страни празникът е съхранен. Този ден е един от най-запазените празници за децата.

1 юни, като Международен ден на детето, се празнува в над 40 държави по света. Това са:

Азербайджан, Албания, Ангола, Армения, Беларус, Бенин, Босна и Херцеговина, България, Виетнам (празнува се и при пълнолуние на осмия лунарен месец през Фестивала на пролетта), Гвинея-Бисау, Грузия, Еритрея, Естония, Етиопия, Източен Тимор, Йемен, Кабо Верде, Казахстан, Камбоджа, Киргистан, Китай, Куба, Лаос, Латвия, Литва, Македония, Макао, Мозамбик, Молдова, Монголия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Северна Корея (до 1945 г. – 1 май), Словакия, Словения, Сърбия, Таджикистан, Танзания, Туркменистан, Узбекистан, Уругвай, Хърватия, Черна гора, Чехия.

Всяка година празникът е повод за организирането на много детски забавления.

Честит празник, деца! Време е за забавни игри, много усмивки и щастливи мигове!