Днес Църквата празнува подвига на юноша, който отстоявал християнската си вяра по времето на едно от античните антихристиянски гонения.
Неофит бил слънчево дете на християните Теодор и Флоренция от малоазийския град Никея.
Бил любознателен ученик и още от десетгодишна възраст проявил изключителни качества на чудотворство, милосърдие и молитвен екстаз.
Любимец на съучениците си, на които раздавал храна и дрехи. Той им дал пример за християнска нравственост.
Между чудесата, които извършил юношата чрез искрена молитва към Бога, било и изцерението на скъпата му майка.
Неофит живеел като отшелник в една пещера заедно с голям лъв. Веднъж император Диоклетиан гостувал в града и в негова чест били устроени жестоки антихристиянски зрелища, по време на които те били хвърляни на свирепи зверове.
Младежът дошъл на площада и дръзко изповядал вярата на християните, изобличавайки езическите ритуали, които покварявали хората от ранна възраст.
По заповед на управителя бил измъчван и увещаван да пощади младостта си и да се откаже от възгледите си.
Императорът пожелал лично да се увери, че един млад човек не иска да се помири с многобожието и бил разгневен от упоритостта на Неофит, като заповядал да бъде хвърлен в огнена пещ в продължение на 3 денонощия, но излязъл от нея невредим.
В гнева и безсилието си срещу него изпратили мечки стръвници и диви зверове, които паднали смирено в нозете му.
Изпратеният да го разкъса огромен лъв бил същият, с който някога мъченикът живял в пещерата и опитомил.
Царят на животните паднал в нозете му, ближел раните му и от очите му капели сълзи.
Поразеният мъчител в безсилна злоба заповядал да убият Неофит и го посекли с меч.
Така юношата-мъченик прославил Бога със смъртта си на 21 януари 290 година.
