Празникът е почитан като ден на българската бойна слава до завладяването на България от османските пълчища.

На 9 март Българската православна църква почита паметта на Светите 40 мъченици –войни, загинали от студ в ледените води в езерото до града през 320 г. заради християнската си вяра.

Те били храбри  римски войници от местния арменски гарнизон, прославили се в много битки. Но поредните антихристиянски гонения  през 316 година стигнали и до римските легиони в империята. Войниците били убеждавани да се откажат от убежденията си, но след отказа им били изтезавани. Фанатизираните мъчители ги хвърлили в мразовитото време в езерните води, които вече замръзвали. Само един от тях не издържал на мъченията и се отказал от вярата си. Имената на мъчениците станали известни на тайните християни в града и по-късно  Св. Василий Велики ги споменал в разказа си за техния подвиг.

Победата на цар Иван Асен II в битката при Клокотница над епирския владетел Теодор Комнин, след която българската държава отново има излаз на три морета, става на 9 март 1230 година.

Величественият храм в старата столица Търново  е построен заради  победата на цар Иван Асен при Клокотница.

В чест на значимата небесна помощ царят построява църквата в чест на Светите  40 мъченици. Той става владетелски храм – светиня за периода на Второто българско царство. Специалната колона с надпис за паметната битка оцелява през вековете и  е една от реликвите на българската слава, съхранявана в него.

В него са открити телата на двама български царе  – Калоян и самия Иван Асен II  и мощите на десетки светии.

Храмът е част от манастирски комплекс, в който при археологически проучвания са открити гробовете на редица видни личности от Средновековието. В църквата “Св. 40 мъченици” са се пазели мощите на св. Иларион Мъгленски. Тук е бил погребан и видния и многопочитан светец Св. Сава Сръбски.

След Освобождението църквата „Св. 40 мъченици“,

която до средата на 19 век е била превърната в джамия, отново става символ на непобедимата българска армия и в първите дни след Освобождението е била дарена на българската войска. Тъй като става гарнизонна църква, за „Св. 40 мъченици“ започва да се грижи настоятелство от представители на квартируващите в града части – Седма, Осма и Девета пехотна дружина. После стопанин на църквата е Осемнадесети пехотен Етърски полк. В нея новият набор от Търновския гарнизон полага клетва, войниците приемат причастие в неделен ден, а на 6 май в чест на кавалерите на ордена „За храброст“ се отслужва молебен.

В нея е провъзгласена Независимостта на България на 22 септември 1908 година.

Великотърновският храм е бил свидетел на славни събития от най-новата ни история. В него са отслужвани тържествени литургии и молебени по случай откриването на Учредителното събрание (10 февруари 1879 г.), избирането на Александър Батенберг за български княз (27 юли 1879 г.), избирането на Фердинанд за български княз (2 август 1897 г.). Но безспорно най-важното събитие от най-новата ни история, което става тук, е провъзгласяването на Независимостта.

Сутринта на 22 септември 1908 г. влакът с официалните лица спира на гаричката „Трапезица“, но слиза само княз Фердинанд. Пеш той отива до „Св. 40 мъченици“, където го очакват целият търновски гарнизон, военната музика, градското свещенство и много граждани. Пристигат файтоните и с останалите официални лица, които слизат на централната търновска гара. В храма се отслужва благодарствен молебен, след което пред смълчаното множество княз Фердинанд прочита Манифеста, с който обявява България за независима държава.

Наташа  Войкина