Днес православната църква почита паметта на светите Тит Чудотворец и Поликарп.
През осми век повечето византийски императори били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби срещу техните противници. Защитниците на православното учение били гонени, отстранявани от служба, изпращани на заточение.
Много и сами избирали да изоставят светския живот и се уединявали в пустинни места.Укрепнали духовно, те отново се връщали в градовете, където защитавали още по-настървено православното учение.
Подобна е и съдбата на Тит.
От малък той напуснал светския живот и станал монах. През целия си живот проявявал кротост и смирение, любов към ближните и милосърдие. Затова бил удостоен с дара да твори чудеса. Тит се проявил като непоколебим защитник на почитането на светите икони.
Свети Поликарп живял в Александрия, при император Максимин. Той обвинил царя, че несправедливо е пролял невинна християнска кръв. Подложили го на най-различни мъки. Поликарп не се отрекъл от думите си и от Христос, затова по заповед на хегемона го посекли с меч.
