На 17 юни се отбелязва Световният ден за борба със сушата и настъпването на пустините

Денят се чества от 1995 г. след решение на  Общото събрание на ООН. Акцентът на този ден са различни прояви, чиято цел е да напомни на хората, че планетата ни е застрашена да се превърне в пустиня.
Загубата на биологичната продуктивност на почвата е едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството днес. Проблемът е глобален и засяга една пета от населението на света. Все повече стават и  „екологичните бежанци” – емигранти, които не могат да живеят в нормални условия поради сушата, ерозията на почвата, обезлесяването, опустиняването и други неблагоприятни изменения на околната среда.

Засушаването като циклично природно  явление е познато откакто свят светува.

И битката с него датира също от тогава. Достатъчно е да припомним заклинанията на древните шамани, примитивните напоителни системи от римско време и т.н.

Дори и нашите предци са имали два специални ритуала, с които да измолят от Всевишния благодатен дъжд.

Първият от тях е “Пеперуда” – прави се обикновено праз “петровия месец”, когато времето се засуши. В обичая за дъжд “Пеперуда” (Пеперуга, Додола, Вайдудула) взимат участие 12-13-годишни момичета, водени от пеперудата (босо момиче, в някои краища – сираче, но винаги “чисто” (девица).
Някога пеперудите играели голи и боси, облечени само със зелени клони, листа и храсти, които криели тялото и лицето. В къщи или при реката окичват пеперудата с различни треви и бурени, някъде с живи жаби или кост от незнаен гроб. Другите девойки са облечени само с ризи, а от препаската се спуска зеленило (клонки от бъз, бръшлян или върба). Цялата група обикаляла къщите в селото и пеела специална песен – молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играела – подскачала, махала с ръце и се въртяла в кръг.
След като стопанката на дома я поливала с вода, тя се отърсвала от водата. В дар групата получавала брашно, боб, мас и т.н, но никога – яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. Ситото за брашно се търкаляло и по начина му на падане се гадае за реколтата.  Накрая „пеперудите отивали до най-близката река и там се пръскали една друга с вода.
Обичаят завършвал с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазвало изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.
Пеперударските песни са част от старинните пластове във фолклорната музика. В текстовете им е вклинен молитвеният рефрен: “Дай, Боже дъжд”. Те се изпълняват групово. Песните и танците на Пеперудата носят древен митологичен смисъл. Според изследователи корените на обреда са свързани с ритуали в чест на гръмовержеца Перун и на неговия наследник във фолклорното християнство Свети Илия.

 

Във фолклорната култура на българите има още един обред против суша и градушка – Герман. Докато в Западна България Герман градушкар се празнува против градушка, в Северна България обичаят Герман (Германчо, Калоян, Каба Иван) се прави за измолване на дъжд, много често в деня на Пеперудата. Като правят малка  фигурка от кал, символизираща мъртъв мъж, момичетата го погребват с обредни песни-оплаквания.