Днес е Световният ден за борба с болестта бяс.

Денят се отбелязва от 2007 година по инициатива на британския Съюз за контрол на беса, създаден през януари 2006 година за разпространението на информация за предпазването на хора и животни от болестта бяс.
Тогава е отбелязан на 8 септември. От 2008 г. денят се отбелязва на 28 септември с подкрепата на Световната здравна организация.

Всяка година близо 55 000 души, предимно от Африка и Азия, стават жертви на болестта.

Бесът е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Причинителят на заболяването е вирус, който е невротропен, т.е. локализира се и се размножава в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфични телца на Бабеш-Негри. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и се отделя чрез слюнката.

Как се заразяваме с бяс

Вирусът попада у човека при ухапване, одраскване или олигавяне от болно животно. Преносители на вируса на беса са различни диви и домашни животни – лисица, вълк, язовец, куче, сърна, котка, кате­ричка, прилеп и др.

Скитащите кучета са особено опасни, защото те могат да се заразят при контакт с диви животни и пренасят заболяването на хората.

Домашните кучета и котки, които не са имунизирани против бяс също могат да се заразят и да предадат инфекцията на хората. За човека най-опасни са множеството ухапванията в областта на главата и врата, но дори и при едно ухапване от бясно животно риск за заболяване има.

Как протича болестта бяс

Времето от заразяването до проявата на първите признаците на болестта се означава като инкубационен период, който може да продължи от няколко седмици до една година, но най-често е от 1 до 3 месеца.

Началните симптоми на бяс при човека се със­тоят в нарастване на общото безпокойство, поява на главоболие, смущение в преглъщането, отвращение към течности и развитие на депресивно настроение.

На по-късен етап към симптомите на развитата болестна картина на беса се наблюдава силно повиша­ване на рефлексната реактивност, която води до тежки спазми при гълтането.

Пациентите са толкова чувствителни, че споменаването на думата вода или шумът на водни капки могат да предизвикат тежките гълтателни спазми. Такава клинична картина винаги насочват към точната диагноза.

В крайния стадий на болестта се появяват тежки нервни увреждания – енцефалит/възпаление на главния мозъка/, протичащ със силна възбуда, парези и парализи, съпроводени с тежка дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Без лечение болестта бяс завършва с мъчителна смърт!

Профилактика и лечение на бяс при човека

Профилактиката на беса започва още при първичната обработка на раната:

Промиване на раната с вода и сапун с последващо обилно из­миване с вода; първоначално обработване на раната със спирт и йод; Незабавно търсене на медицинска помощ; Насочване на пострадалото лице незабавно за преглед и консултация от инфекционист в най-близкия кабинет за провеждане на противобясна имунизация.

Схемата на имуни­зация се определя само от лекаря, на когото тя е възложе­на. Внимателна хирургична обработка на раната, без да се зашива в първите няколко часа до 3 дни, освен по специални показания, например при животозастрашаващо кървене и преценка на хирург.

Всички пациенти с тежки рани от ухапване подлежат на болнично лечение!

На всички лица ухапани или одраскани от животни, независимо дали са подозрителни за пренасяне набяс при човека, се извършва също така и профилактична имунизация против тетанус.

Видове имунизации против бяс

Профилактична имунизация с противобясна ваксина е пропоръчително да се извършва на рискови контингенти – лаборанти, работещи с вируса на беса, ветеринарни специалисти, лица, чиято дейност е свързана с контакт с животни – пазачи на дивеч, ловци, лесничеи, спелеолози и други.

Постекспозиционна имунизация с противобясна ваксина се провежда след ухапване, одраскване или олигавяне от животно, съмнително за бяс.