На 24-ти юни  всяка година  отбелязваме стария български празник Еньовден.

В различните географски области името се произнася по различен начин – в Софийско името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван бильобер или Драгийка.

За да сте здрави през цялата година, преди изгрев слънце на Еньовден, трябва да се измиете с течаща вода или да се отъркаляте в росата.

Еньовден – денят на лятното слънцестоене, е един от най-важните летни празници в народния календар. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

Чества се и като празник на билкарите.

Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Лечебните треви се “откупуват” от самодивите със специален обред. Жените подреждат в кръг кошниците с набраните магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание.

Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.

Затова през тази нощ водата в реките и кладенците е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя обратен път към зимата. Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев трябва да се обърнете с лице към слънцето и през рамо да наблюдавате сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

В крайморските райони твърдят, че морето “спира да се движи”.

Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина.

От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството. Наричат се на тях и се оставят навън през нощта. На сутринта се гадае за здравето на този, на когото е наречена китката. После венците се окачват из къщата. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките.

С тревите и цветята, набрани на празника, се свива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо,Иван,Иванка,Иванчо, Иванка Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.