Дора Габе е легенда в българската литература, а името й остава „живо“ в сърцата на няколко поколения българи.
Изидора Пейсах, с псевдоним Дора Габе, е родена в с. Харманлък, дн. Дъбовник, Варненска област. Но около рождената й дата винаги е имало спорове, за които от части е виновна и самата тя. За нас е сигурен само месецът – август. Дали датата е 24 или 28, дали годината е 1886 или 1888 – няма значение. Но днес имаме пълното право да си спомним за една емблематична фигура от литературата на България и за една жена обичала да … обича.
Учи в Шумен, но завършва гимназия във Варна. През 1904 г. започва да изучава естествени науки в Софийския университет, а в периода 1905-1906 следва френска филология в Женева и Гренобъл. Това е времето на творческия й дебют със стихотворните цикли, поместени в списанията “Мисъл”, “Демократически преглед” и “Ново общество”.
През 1907 г. се завръща в България и започва работа като учителка по френски език в Добрич. Активна преводачка от полски, чешки, руски и френски. От 1911 почти до края на живота си пътува и пребивава многократно в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 1925 г. Министерството на народната просвета й възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библиотечната поредица “Библиотека за най-малките”. През 1939-1941 е редактор на детското списание “Прозорче”.
“Детето е човек с всички чувства и божествен мир.“
Дора Габе е изключително интересен автор за читателите от всички възрастни, но дарованието й наистина се разгръща в детската литература. Книгите й за деца са наистина ценен склад в Златния фонд на българската детска литература. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания “Славейче”, “Дружинка”, “Деца, изкуство, книги” и др. В продължение на 40 години поетесата твори за малчуганите. С книгите й са отраснали и пораснали духовно няколко поколения българчета.
Работи като съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947-1950). Автор е на романите “Мълчаливи герои” (1931), “Майка Парашкева” (1971); на повестите “Малкият добруджанец” (1927) и “Ние, малките” (1946). Първата ѝ стихосбирка е “Теменуги”, издадена през 1908. За активната си творческа, преводаческа и обществена дейност е награждавана с редица български и международни награди.
Любовният живот на Дора Габе е достоен да бъде описан в отделен роман, защото по пътя си тя среща няколко също толкова забележителни мъже, които са пленени от харизматичната й личност.
Яворов е бил луд по нея и много тежко преживява девическата й незрялост и въздържаност. Дора Габе твърди, че той е написал “Две хубави очи” за нея. Йовков не само въздиша по тъмнооката амазонка, но и я вплита като образ в едно от най-хубавите си произведения. Боян Пенев, вече доцент в университета, й предлага брак и не се отказва дори когато става ясно, че булката трябва да се прекръсти в православната вяра, за да получат благословията на Църквата. Вазов, вече възрастен, с удоволствие я посещава, разговаря с нея, чака я да му отиде на гости в деня на смъртта си. Била е много близка на Ян Каспрович. Витезслав Незвал й пише трогателни писма и се кълне, че заедно с тях й изпраща и “доверчивото си сърце”.
Но най-голямата й любов сякаш си остава Боян Пенев. Между Дора Габе и Пенев има силно и плодоносно интелектуално общуване. Големият учен внася в живота й широки интереси, страстна любов към сериозната музика, към изобразителното изкуство, досег до световната култура, изключително благодатна среда от писатели, поети, университетски преподаватели, преводачи. Когато става дума за раздялата им, обикновено се изтъква, че Боян Пенев не е оценил творческата стихия у нея. Но всъщност се оказва, че той й е изневерявал и дори има извънбрачно дете от своята любовница, но се твърди, че нейната толерантност най-вероятно е позволила всичко това.
Да не крием нищо от мъжете ли? Не смятам, че трябва да се разкриваме изцяло. Защо ли? Защото скоро ще се изчерпим и ще им станем скучни. Трябва да остане в душевността на жената нещо неразкрито от мъжа – нещо в характера й, нещо в мнението й за някоя негова проява. Да знаем кога да премълчим, за да оставим мъжа сам да разкрие неправилността или грозотата на своята постъпка”.
Умира на 16.11.1983 в София на 95-годишна възраст, със свеж ум и добро сърце. Тя е олицетворение на нежността и позитивизма. Един щастлив човек, който щедро подаряваше щастие и на другите – със сърдечност, красиви думи и мъдри приказки, облечени в стихове.
