На днешна дата се навършват 98 години от смъртта на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.

monsieur bobo vratsa

Той е български поет, писател и драматург, имащ една върховна цел – да изгради националното самосъзнание на народа и да разбуди патриотичната енергия на нацията. България, българина, българската – това е центъра на неговата вселена. Превръща се в отражение на две епохи от българската литература – Възрожденска и Следосвобожденска.

Иван Минчов Вазов e роден на 9 юли 1850 година в градчето Сопот, в заможното семейство на Минчо Вазов. Бащата е търговец, радетел на движението на младите. Той стои твърдо зад идеите на българското Възраждане, а по-късно подкрепя и идеята за националното освобождение на България. Съба Вазова – майката на Иван Вазов е българска поетеса, писателка и председател на женското дружество „Постоянство“. Тя изиграва много важна роля за оформянето на Иван и като личност, и като творец.

Той притежава над 22 тома творчество и неизчерпаема творческа сила. Вазов твори в трите литературни рода с изключително жанрово разнообразие. Доразвива и обогатява съществуващите преди него литературни жанрове, но създава и нови. В лириката: стихотворение, елегия, ода, сонет, балада, поема. В епоса: разказ, повест, роман, очерк, пътепис, фейлетон, публицистика…

Автор е на първият български роман – „Под игото“ и първият български фантастичен разказ – „Последният ден на XX век“.

Носител на множество награди:

Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895);

Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895);

Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896);

През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература;

Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920);

Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София;

Награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски (1920);

Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III (1920);

Почетен гражданин на София (1920);

Почетен член на БАН от 1920.