Първите театрални прояви в България са свързани с читалищата, които са център на духовния и обществения живот на страната в средата на XIX век. От град Шумен води началото си летописът на българския театър с първото театрално представление, състояло се на 15 август 1856 год. – “Михал” от Сава Доброплодни. Комедията е преработена, подготвена и приспособена за сцена от самия Сава Доброплодни – тогава учител в полугимназията, а участници в него са били учениците Васил Друмев – в ролята на Михал, Васил Д. Стоянов – в ролята на Баба Марта, Стоян поп Рафаилов, Иванчо х. Василев и Андон Енев Ченгелиев. На представлението са присъствали много граждани, турски военни начело с шуменския каймакамин Юсмен бей, първенците на всички етнически общности в града, учителите и интелигенцията, представители на различните еснафи, младежи, дори специално поканени гости от Търново, англичани и французи, останали в Шумен след Кримската война.
Историческите извори говорят, че Шумен дава началото и на станалите популярни по-късно в цялата страна предтеатрални форми – диалози, декламации, училищни тържества. Те се свързват главно с името на големия възрожденец Стефан Попниколов Изворски, който е бил учител в Шумен в периода 1841-1842 год. и 1845-1847 год.
До 1898 год. театралните представления в Шумен са се играли в старата читалищна сграда. Специално за целта е поръчана театралната завеса, която е най-старата в страната и в момента се съхранява в Читалище “Добри Войников” – Шумен. Завесата е изработена през 1898 год. от виенските художници Макс Хагендоф и Водянски. Изобразява картини от древната гръцка митология – богът на времето Хронос и музите на различните изкуства около течаща вода, символизираща времето. Завесата е била действаща до 1966 година.
