„Драги ми Смехурко,

Поздрав най-сърдечен от мен и от мойте славни патиланци!

Твой приятел вечен: Весел Патиланчо“

– Ран Босилек „Патиланско царство“

Днес се навършват 134 години от рождението на писателя Ран Босилек,

който е дал живот на редица иконични произведения, сред които “Я кажи ми облаче, ле бяло”, “Косе-Босе”, “Патиланци”, “Родна стряха” и “Родна реч”.

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов. Той е български писател, поет и преводач.

Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Ран Босилек е седемгодишен. Писателят има двама братя и две сестри.

Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г.

Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.

Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели.

Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.

Той е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.

Умира на 8 октомври 1958 година в София.

***

Не бързай, есен дъждовита!

При нас не идвай още ти!

Когато лятото отлита,

тъй сладко слънцето трепти!

 

И най-мъничката тревичка

ламти тогава да живей!

За сбогом сладкопойна птичка

най-свидната си песен пей!

 

Почакай, есен мъгловита!

Не пращай още дъжд и кал!

Че бързо лятото отлита,

пък аз не съм се отиграл!

***