Първата българска фабрика е основана в Сливен през 1834 г. от Добри Желязков, известен като Фабрикаджията. Считан е за родоначалник на българската текстилна индустрия. Понякога се подписвал като Ислименли (тоест Сливенец) по името на град Сливен на турски език.

Неговата значима следа през Възраждането е белязана от изобилствата на град Сливен, който е бил сред най-бързо развиващите се градове по онова време. Буйно течащите води в района и изобилието на вълна от карнобатски овце, го ентусиазират да построи специална сграда в двора на къщата си в “Мангърската” махала.

Текстилната работилница е била 22,20 м дълга, 4,80 м широка и 3,80 м висока. Машините започнали да работят още същата година и произвеждали здрави и широки платове. На двора бил разположен модерен дарак, задвижван с кон. Работилницата имала два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината бил засаден пренесеният от чужбина индустриален храст „боя“, необходим за боядисването на пресуканите прежди. След време започнали да се тъкът сукна и малки килими, които турците купували за постилане в джамиите при молитва.

След време обаче се разчуло за големите печалби на Добри Желязков, коrто водели до завист и недоволство в обществото. Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до султан Махмуд II. В резултат е издаден знаменателен султански ферман на 16 февруари 1836 г., който поставил основите на текстилната индустрия в Турция и узаконил първата българска фабрика в Сливен.

Султанът отпуснал и два милиона гроша, а Добри Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Фабриката заработила и от становете й излизали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно Добри Желязков построил още две фабрики в родния си град.

Самата сграда е била доста внушителна и модерна за времето си, което правило силно впечатление на пътешествениците, преминали през града. Според описанието на французина Ами Буе от 1837 г., правителственото здание е „продълговато, четвъртито, на два етажа, на всеки от които има по 24 прозореца… В двете големи зали на главното здание има две машини за влачене на вълната, 12 тезгяха за сучене на вълната на тънко, 8 такива за сучене на дебело и 8 за тъкане.“ 

Фабриката днес.

Фабриката преди.