Днес отбелязваме първата задушница за годината-Месопустна, денят преди Месни заговезни.

На Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки.

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата.

По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд. (Великият пост започва от понеделника след Сиропустната неделя.)

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.

Приготвяне на варено жито за Задушница:

Преди да се вари е добре груханата пшеница да се накисне за 24 часа във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага за варене в дълбока тенджера. Водата трябва да е около 2- 3 пръста над количеството жито. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на включен слаб котлон за варене.

Обикновено 1 час е достатъчен за да се свари добре житото. Зрънцата трябва да набъбнат и омекнат тогава се преценява, че е готово. По време на варене се проверява да не се изпари водата (при необходимост се долива вряла вода) и житото да загори. Готовото жито се обърква добре с 200г захар на пясък. Добавят се счукани орехи, настъргана кора лимон, галета (100г). Обърква се добре, похлупва се и се оставя за 1 нощ на хладно място да се овкуси.

На Задушница се раздава като се разпределя ашурето в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар. С канелата върху всяка купичка се прави кръст. Така се раздава на Задушница за бог да прости.