Името на Мария Кюри е записано още през 1903 г. сред Нобеловите лауреати за химия, заедно с имената на съпруга й – Пиер Кюри и на Анри Бекерел. Осем години по-късно – през 1911 г. Мария Кюри става първата жена-носител на Нобелова награда за физика. Тя е първият учен в света, награден с две Нобелови награди – в две различни области на науката. По време на Първата световна война организира на фронта стационарни рентгенови лаборатории за ранените войници. Продължава да изследва радия, като не взима никакви предпазни мерки. Понякога дори носела проби в джобовете на работната си престилка.За жалост, става жертва на тази непредпазливост – вследствие на радиоактивното облъчване, заболява от левкемия. Това е причината тленните останки на Мария Кюри да почиват в оловен ковчег, а достъпът до личните й вещи да е ограничен с предпазни мерки.

мария кюри

От 1921-ва до 1929 г. Мария Кюри на два пъти пътува до Щатите, за да събере средства за нови изследвания на радия. На гърдите си носи ампула с радий като талисман. По онова време още не се знае много за вредните последици от радиацията – виждат само позитивните й качества и ползата от нея в радиологията.

 

Мария Кюри е неуморна в проучванията си. Като член на 85 научни дружества в света си сътрудничи с много учени. Често с нея пътува голямата й дъщеря – Ирен, която също става Нобелов лауреат по химия през 1935 г. – година след смъртта на знаменитата си майка.

мария кюри дъщеря

Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. Към края на живота си тя вече знае коварната причина за болестта си. Ето защо се опитва да убеди лекари и производители на козметика, които използват радиоактивни вещества, да взимат съответните предпазни мерки. Прави го дори от санаториума Санселемоз, в който умира.

 

Малката й дъщеря – Ев Кюри описва тези драматични последни дни на своята майка в книгите си за нея. Както е известно, Мария Кюри е родена във Варшава, Полша. В знак на уважение към научната й дейност, в родината й през 1990 г. положиха образа й върху банкнотата от 20 000 злоти. 2011-а година бе обявена от Сейма на Република Полша за Година на Мария Склодовска-Кюри, по повод честването на 100-годишнината от връчването на Нобеловата й награда за химия през 1901-ва.

Франция пък е засвидетелствала голямата си почит към Мария Кюри, като през 1995 г. тленните й останки са били преместени от гробището, където е била погребана, в Пантеона – там, където почиват най-видните френски деятели на науката и изкуството – Волтер, Жан Жак Русо, Емил Зола и др.

Тази чест са имали само две жени в историята на Франция – Мария Кюри и съпругата на големия физик Марсел Бертло /б.а. причината е, че тя умира няколко часа след съпруга си и затова ги погребват заедно/. Именно при препогребването на тленните останки на Мария Кюри е било установено, че те излъчват радиация и затова ги полагат в оловен ковчег.

 

Правят това като предпазна мярка в защита на посетителите и работниците в Пантеона.

Мария Кюри е изследвала радий 226, чийто период на полуразпад е 1600 години!

Трябва да минат още близо 15 века, за да станат безопасни тленните й останки.

Оказва се, че са радиоактивни и личните й вещи. Даже мебелите в дома й представлявали опасност. Някои дребни лични вещи и документи на Мария Кюри се съхраняват в Националната библиотека на Франция, също в специални оловни куфарчета. Всеки, който иска да ги види, трябва да подпише декларация, че по своя воля поема отговорността за вредата от радиация чрез допира си с тях, и че се задължава да работи в защитен костюм. Официалната забрана за използването на радиоактивни вещества датира от 1938 г. – четири години след смъртта на Мария Кюри.