Китното врачанско село Челопек посреща коледно – новогодишните празници с красива украса и празнично настроение!
Хората в населеното място съхраняват и спазват българските традиции.

И тази година на Коледа ( 25.12.2021 год. от 09:30 ч. ) Коледарската дружина ще посети всеки дом и ще благослови стопаните за здраве и берекет.

Ето какво е отбелязано в сайта “Карта на времето”, който съхранява историята и обичаите на Северозападния край:
Жителите на Челопек изповядват християнската религия и под нейно влияние спазват различни обичаи, предавани от поколение на поколение. Вярват, че продължението на традициите би запазило връзката им с корените, би дало знания, които ще са ценни и за бъдещите поколения. Защото празничният народен календар е уникална съкровищница с благопожелания за здраве, берекет, задружност, за добрини и любов.
  Народните песни и обичаи са съществували от древни времена. Те са изкуство, родено от делника и празника, от радостите и мъките на народа, от копнежа за свобода, красота и любов. За различните празници са създадени и съответни обичаи и песни, чрез които изразявал чувствата, мечтите и пожеланията си за здраве, за спорен труд, за плодородие, за обич към труда и земята, към живота, в семейството, между хората.
    Още в началото на година, когато денят започва да става по-дълъг, идвали коледните празници. В началото на всяка година, 7 януари, празнували
КОЛЕДА – ОЙ, КОЛЕДО, МОЙ КОЛЕДО –
 стародавен обичай, придружаван с ритуали за здраве и берекет.  Така е до 1968 година, когато Българската православна църква преминава към Юлианския календар. Оттогава Коледа се празнува на 25 декември.
    Подготовката за коледуване започва още на Игнажден, когато по-възрастните мъже предават песните на тези, които за пръв път ще коледуват. Първите песни са свързани с магическата нощ на Коледа, когато земя и небе празнуват раждането на Бога.
     „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа, че си роди Млада бога“.
    За начало на празника Малка Коледа /Бъдни вечер/ се смята обредното запалване на „новия“ огън – миросано и благословено дърво, наречено „бъдник“, което трябва да гори цяла нощ. По горенето му се гадае за плодородието през идната година. Жените в селото месят обредни хлябове с различни изображения от бита, животните и земеделската реколта. Вечерта се готвят и ядат само постни ястия – фасул, леща, пълнени чушки с боб или ориз, варени сушени плодове, лютика от разварени сухи червени чушки и праз лук, баница със зеле или тиква. В миналото трапезата се поставяла върху софрата, застлана с шарен месал. На нея се слагат нечетен брой хлябове и ястия – седем, девет или единайсет. Преди вечеря се пали свещ и се кади яденето, стопанинът на дома целува хляба и го разделя на членовете на семейството. След вечеря софрата не се вдига, за да се нагости и света Богородица. Стопанинът на къщата дава начало на бъднивечерските благословии./1/
    Прасето се коли преди Бъдни вечер, но не се яде.
 Голяма Коледа започва с поздравления „Честито Рождество“ и с пожелания за здраве и късмет. Жените месят и пекат колачета /кравайчета/ за всеки член на семейството. Те се стягат за празничната трапеза с „блажни“ ястия, сготвени от свинско месо. Още в първите часове на празничния ден на групи момчета с торбички и “навърти” /специални дървени тояги, на които се нанизват кравайчетата/ тръгвали от къща на къща, за да благославят и наричат за здраве и берекет, за сполучлива женитба и добра реколта./2/ Те пеят:
 „Ой, Коледо, мой Коледо.
Стани нине, господине,
че ти идем добри гости.
добри гости коледари.
Тръгнали сме чак от снощи (2)
в тези дълги, тъмни нощи.
Да ви търсим кой къде сте,
да ви носим добри вести-
колко билки по земята,
толкоз здраве в тази къща…“
    Коледарската дружина от напети ергени в празнична премяна, със закичени калпаци и криваци, предвождана от своя главатар, влиза във всяка къща. Стопанката ги дарява с орехи, сушени плодове, колачета, които поставят на “навъртите” си или в торбичките. Коледарите изказват пожелание с провикване:
„Да е сита и пресита годината. / Да са пълни хамбарите.
Да се роди къде рало ходи и не ходи. / Да се роди!
Речете дружина: „Амин!“
До вечерта на Голяма Коледа „се разменят“ празнични гостувания, а привечер млади и стари се събират на площада за хора и веселие. В миналото дните от Коледа до Ивановден са определени от народния календар във Врачанско за ходене на гости като знак на уважение и почитане. Младоженците и по-младите семейни двойки гостуват на кръстника, родителите на невестата, братята и сестрите и на други близки. Обикновено носят колаки /обредни хлябове/, месени и наречени за всеки един от семейството, на което гостуват. Някои носят още ракия, вино, печена кокошка, баница и дребни дарове. На тръгване стопанката изпраща гостите с „пълно“ – питка, сирене, сушени плодове, орехи.