Всяка година в навечерието на коледните и новогодишни празници полагаме усилия да съживим чрез словесен образ едни отдавна мъртви битови практики.
В цялата тази фолклорно идилична образност пулсира едно неосъзнато желание – да се обърне времето, хронотопът на земния делник да спре, за да могат хората да се пренесат в друго времепространство – митично, вълшебно и празнично.
Споменатата фолклорна словесност е нещо като парола за това обръщане, поради което тя е едновременно необходима и практически непригодна.
Традицията се слуша и гледа, без да се изпълнява.
Всеки празник живее в черупката на някакъв мит, а особеност на всеки мит е, че имитира вечност, т.е. няма начало и край.
🎄 Коледа – произход
Първите християни не са празнували Коледа. Празникът Рождество Христово плавно навлиза в християнския календар през IV век, когато римският папа Юлий I наредил сатурналиите да се празнуват „в чест на Божия син“ на 25 декември.
🎅 Дядо Коледа
Въпросът за произхода на Дядо Коледа има съвсем конкретен отговор. Той е американец. Англосаксонският Санта Клаус всъщност е свети Николай, за когото децата вярвали, че носи подаръци. През XIX век образът на светеца постепенно бил развит и преоблечен, за да се преобрази в съвсем нов герой.
През 1822 г. нюйоркчанинът с холандско потекло Клемент Кларк Мур издал поредица от приказки за Санта Клаус, който пристига с шейна, теглена от осем северни елена и влиза в къщите през прозорците. Двадесет години по-късно някакъв търговец от Филаделфия облякъл първия жив Дядо Коледа, за да привлича клиенти. През следващите десетилетия чрез стихове, пощенски картички и рисунки старецът постепенно добил завършен вид – с червен костюм, бяла брада и добродушно излъчване.
Локализирано било и неговото обиталище извън празничния сезон – на Северния полюс. Световната инвазия на този нов мит е започнала след 1931 г., когато компанията “Кока Кола” вкарва образа в своята рекламна стратегия. Оказало се, че дядо Коледа продава много добре.
🎇 Празнични елементи
Много от другите, смятани за канонизирани от традицията елементи на празника като коледните елхи, фойерверките и шампанското също са относително модерни.
🍖 Коледната пуйка
У нас е нещо сравнително ново. Появява се в началото на миналия век и то в градовете. По селата основен трапезен герой си остава прасето. В Англия акцентът пада върху коледния пудинг и греяното вино, в Германия това е празничният кейк (щолен), в Дания ядат печена гъска, а в Австрия, Полша и Чехия на Коледа задължително се поднася шаран. Неизменни са също коледните сладки с джинджифил и канела, както у нас празникът би бил непълноценен без баница с късмети.
📆 Празничен календар
Нека добавим още, че датата 1 януари е специална само за западната цивилизация. За повечето хора по света началото на годината е в друго време. Китайската нова година е при новолуние в края на януари или началото на февруари, еврейската е през септември, а в Тайланд е в средата на април.
Трудно е да се приеме, че светът е създаден на 1 септември 5509 година пр. Хр., както твърди православната църква или през 3761 г пр. Хр., както сочи еврейското летоброене. Нищо обаче не е попречило световната хронология да се построи върху тези дати. Идеята за летоброене от Рождество Христово се е родила в средата на VI в. и лесно е била възприета, но в продължение на векове летописците датират събития едновременно от сътворението и от рождество. Ако едната дата не е точна, поне другата да е сигурна.
Особеност на мита, както вече казахме, е имитирането на вечност, а историческите му напластявания всъщност нямат особено значение. Защото удоволствието от празника е по-важно от неговия смисъл.
