Доцент по Църковно право издаде значим труд за Врачанска епархия и митрополит Паисий (1930-1974).

Владиката се е съпротивлявал яростно на тоталитарната атеистична власт.

През изминалата 2018 година излезе от печат дългоочакваният значим труд на доцента от Богословския факултет на СУ “ Климент Охридски “ Дилян Николчев “ Врачанският митрополит Паисий и Врачанска епархия ( 1930- 1974) през прочита на архивни документи”.

Изследването е преработена и допълнена дисертация на автора за придобиването на научната степен “ Доктор на богословските науки”

Доцент Николчев е роден в Плевен през 1961 година. И градът, и областта са част от Врачанска епархия до 1998 година, когато Всеправославен Събор в София препоръчва, а поместен – я разделя на Плевенска и Врачанска.

Това е единият мотив на учения да посвети години изследователска дейност на Архиерея, заемал митрополитската катедра преди дядо Калиник, както и на църковно-гражданската история през периода на неговото светителстване.

През месец август 2018 година се навършиха 130 години от рождението на “един от големите” според автора висши български клирици на миналия век и тези 500 страници, които са част от националната и регионална история са първото засега и обстойно проучване на няколко десетилетия, в които протичат събития от два исторически периода – монархическия и тоталитарния.

Книгата съдържа подбрани хронологически стотици единици от местни и национални архиви, изключително професионално обработени и исторически анализирани.

Книгата започва с документални сведения за раждането, произхода и младостта на митрополит Паисий ( със светското име Александър Райков Антов), който е роден през 1888 г.в гр.Своге ( или с.Искрец) .

Получил е блестящо за времето си образование в Цариградската духовна семинария, бил е личен дякон на екзарх Йосиф и му е препоръчан от учителя му Стоян Георгиев – бъдещия екзарх Стефан, който е най- значимият фактор като оглавяващ Св. Синод в акцията за спасяването на българските евреи.

Завършва Богословие в Православния факултет в Черниговиц ( Австро-Унгария), защитавайки там и докторат, слуша лекции по философия в Мюнхен, а през 1916 г. защитава в Черниговиц втори докторат.

Цялата църковна кариера на бележития духовник и обществен деец, съпротивлявал се яростно на тоталитарната власт и пипалата на ДС е поднесена на читателя прецизно и интригуващо.

Трудът на доц. Дилян Николчев е важна страница за бурните десетилетия от нашата местна и национална история.

За първи път бял свят виждат документи от неговия забележителен пастирски живот и съзидателната му дейност.

Те са свързани с приноса му за епархийски изряден живот, единението му с болките и радостите на епархиотите му, отговорността му за културния и духовен напредък на българското общество.

Той е полагал  и усилия  да се съпротивлява на репресивния комунистически апарат.

Бранел е и е защитавал свещеници и миряни от насилия, атеистични и насилствени действия, посегателства и разрушаване на църковни светини и заграбване на имоти, принадлежащи на БПЦ.

Трудът е продължение на друго оригинално научно изследване, излязло изпод перото на талантливия преподавател по Църковно право, Брачно църковно право и Устройство и управление на БПЦ в Богословския факултет в Софийския университет- “ Екзарх Стефан под “ грижите “ на Държавна сигурност” (С. 2015 г.).

Тленните останки на митрополит Паисий се намират в притвора на храм “ Св. Николай “ във Враца в обща мраморна гробница с тези на другите двама следосвобожденски врачански архиереи – Константин и Климент.

Книгата е важен исторически и богословски труд на Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.

Авторът на монографията е завършил освен Богословие и Право в ЮЗУ  “Неофит Рилски” в Благоевград, специализирал Римско право в Софийския университет. Два мандата е бил ръководител на катедра, а в момента е председател на Общото събрание на Богословския факултет.

Освен двете споменати монографии е автор и на друга – “ Брак, развод и последващ брак в Православната църква”, както и на над 120 статии и студии в български и чужди специализирани издания.