На днешна дата през 1933г. е роден българският поет, автор на песни и редактор – Евтим Михалушев Евтимов. Най- популярен сред читателите си е с любовната си лирика.
Родният му град е Петрич. Станал символ и в поезията му.
„Под нас изплува звезден град
от синьото море на равнината,
душите ни вълнува с южен звън.
Под нас са моите улички познати.
Под нас е мойто детство.
Моя сън.“
Автор е на повече от 40 книги. Евтим Евтимов се превръща в един от най-големите поети на нашето време.
През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич, секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г.). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.
Любовната му лирика има своята муза и тя се нарича Петя Йорданова. След запознанството им, Евтимов написва едни от най-известните си и красиви стихове.
„А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка
и аз не зная как ще издържа.“
Умира на 83-годишна възраст на 8 юни 2016 година в София, в болница след тежко боледуване.
