Свети Григорий Богослов е бил майстор на словото и на поетическата реч. Заедно със Свети Василий Велики и Свети Григорий Нисийски образуват тризвездието на тримата Кападокийци.
Сведенията за живота на Григорий Богослов идват, както от хрониките на Василий Велики и Йероним, така и от собствените трудове на светеца като автобиографичните му стихове и писма.
Свети Григорий е роден в Арианз, областта Кападокия около 330 г. Заедно с по-малкия си брат Кесарий се образова в Назианз, където за първи път се среща с Василий Велики. След това заминава за Александрия, където брат му изучавал медицина.
През 349 г. Григорий Богослов отпътувал за Атина. Тогава светеца повторил обета си към Бог, след като по чудо бива спасен от смъртоносните бушуващи вълни на морето.
В елинската столица Григорий и Василий се отдават на науките. След като завършват образованието си, двамата светци се връщат по родните места, като Григорий е решен да отдаде живота си на Бог.
Светецът прекарал много нощи в молитви и дори искал да се отдаде на пост в пустинята Понт, но родителите му не му разрешили.
На 27 май 380 г. Свети Григорий Богослов е обявен за цариградски архиепископ на църквата Свети Апостоли от император Теодосий І. Съмнителни интриги обаче го принуждават да напусне престола си и да се върне в наследственото си имение в Арианз, където се отдава на благочестие.
Остатъка от дните си светецът прекарва в безмълвие до смъртта си през 390 г.
Православната църква го почита заради философските му проповеди. От неговите слова се е учил и Свети Константин – Кирил. В житията за неговия живот Григорий Богослов е описван като изключително богоотдаден, богосъзерцателен и праведен човек.
Приживе светецът се отнасял състрадателно с бедните и по всякакъв начин се опитвал да облекчи страданията им. Дори е успявал да убеди властващите да се покаят за греховете си.