Днес Българската православна църква се прекланя пред първия мъченик за Христовата вяра
от българския род – Св. княз Боян – Енравота, син на хан Омуртаг и внук на хан Крум, посечен с меч по заповед на брат си хан Маламир през 833 година.
Баща му- хан ювиги Омуртаг, който остава в историята ни като успешен държавник, обединил под скиптъра си много от славяните, обитаващи Византийската империя и други държавни формирования на Балканския полуостров, както и като забележителен администратор и строител на пътища, сгради, дворци, водопровод, паметници на монументалното изкуство.
Първородният му син бил възпитан с цялата церемониалност и традиции на българските ханове. Източник за живота му е житието, съставено през XI в. от Охридския архиепископ Теофилакт . Според него Енравота попадал под влиянието на пленения византийски епископ Кинам, който го покръстил с името Боян.
Хан Омуртаг го лишил от престолонаследие, без публично да дава обяснения за акта си. В онези времена християнстияни били много поданици на българското ханство – завареното население и много от славянските племена. Но самата религия била символ на Византия – големия враг на младата българска държава и изповядването й от видни членове на българските родове и ханското семейство се считало за държавна измяна.
След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син – непълнолетният Маламир (за съдбата на втория – Звиница – няма други исторически сведения,освен името и реда на наследяването на трона).
Според разказа на Теофилакт Охридски Енравота моли брат си да му даде пленника Кинам, който е бил затворен в тъмница по заповед на Омуртаг.
Новите придворни на възкачилия се на престола хан и той самият не знаели причината за това искане. Молбата му била удовлетворена и Кинам привидно станал роб на ханския син. Когато обаче Маламир научава, че Енравота е станал християнин под внушението на Кинам, владетелят призовава брат си да се откаже от новата си вяра. След категоричния му отказ Енравота – Войн бива осъден на смърт,посечен с меч по заповед на хана, както пише в хрониките „извън, но недалеч от крепостните стени” през 832 ( 823) г.
Според житието, преди да бъде посечен, мъченикът изрича слова, които само три десетилетия по-късно се сбъдват:
„ …Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божи храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно със жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А единствен ти (Маламире), след много лета, ще погубиш безбожната си душа, не получавайки нищо заради жестокостта ти. “
Скоро след смъртта му Константинополската църква го канонизира за светец – мъченик.
Той става първият в историята светец – мъченик от български произход. Провъзгласеният в сонма на светиите хан Тервел/Тривелий Теоктист, който се споменава за пръв път като светец едва през XVIII век, няма статуса на мъченик.
Хан Маламир умира твърде млад и бива наследен на трона от син на Звиница – хан Пресиян. Той управлява 26 години, през което време увеличава значително територията на българската държава, а християнската вяра добива все по-голямо влияние. Негов наследник е княз Борис I Покръстител, при когото през 864/865 година Българската държава приема християнството.
Луксозно погребение в гроб, иззидан от тухли, е открито при разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска през 2015 година от екипа на проф. Павел Георгиев. Мястото се намира непосредствено под купола на кладенеца, бе съобщено тогава от Националния исторически музей (НИМ).
Археологът предполага, че това е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян – Енравота.
Хан Пресиян към 845 г. изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец – мястото на екзекуцията. От историческия музей подчертават, че това не е случайно. Голямата базилика е била издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I. Този огромен храм е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството.
Гробът на Свети Боян – Енравота пък символично трябвало да крепи основите й, разказват още от Националния исторически музей.” Майката на всички български църкви”- Голямата базилика беше реставрирана и осветена от Патриарх Неогит и Архиереи от Св Синод преди няколко години.
Около 8 млн. лв. са отпуснати за цялостната реставрация на монументалния комплекс. Мощите на светеца обаче не са открити в гроба. Хипотезата ,че това е гробът на Св.мъченик Боян- Енравота,в се още не е окончателно потвърдена. Но от НИМ призовават да се прояви християнско благонравие и смирение пред лобното място на първия български християнин-мъченик.
Ледникът Енравота намиращ се по крайбрежието на архипелаг Норденшелда в Грейама, Антарктида, е наименуван в чест на първия български мъченик Св. Боян-Енравота.
Имен ден празнуват Боян, Бояна, Албена, Бойка, Бойко (от старобългарски Боян – боен,от когото се страхуват).
ЧЕСТИТО НА ИМЕННИЦИТЕ!
Наташа Войкина
