Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20-и в., която поражда протести за подобряване условията на труд.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, отново през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се смята за комунистическа идеология.
У нас 8-и март се приема от някои като оживелица от социализма, за други пък той е признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Обичайно на днешния ден децата подаряват картички и цветя на майките си, а мъжете засвидетелстват още веднъж любовта и уважението към половинките си.
На жените винаги се е налагало да се борят за своите права, независимо в коя страна и в кой исторически период се намират. А 8 март, Международният ден на жените, е чудесен повод да поговорим за неравнопоставеността и за проблемите, пред които жените по света са изправени.
8 март не е ден за купуване на рози, парфюми и други подаръци. Не ни е нужен специален ден, в който да показваме любовта и уважението към майките, приятелките, съпругите и дъщерите си.
Днес е 8 март. Нека отбележим празника с признание не само към тези, които обичаме, но и към тези, на които дължим своите права. Това, че днес в България жените гласуваме, образоваме се, свободни сме да избираме своя професионален и личен път, не е даденост, а резултат от нечия дълга борба.
