На 5-ти декември честваме Савинден – денят, в който се подготвя Никулденската трапеза. “Сава” от старогръцки означава „събота” (предвиждащ). Имен ден празнуват Елисавета, Сава, Савина, Саби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка.
Днес църквата почита Свети Сава Освещени, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име.
Според българските вярвания обаче Сава е светица, покровителка на чумата, сестра на Варвара и Никола.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не трябва да пипат остри ножици, ножове, игли и други остри предмети, за да не им причинят зло Варвара и Сава.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.” и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
